увеличение на простатата - Д-р Явор Семерджиев

Увеличение на простата

Доброкачествената хиперплазия на простатата е заболяване, чиято честота се увеличава с напредване на възрастта. Синоними на заболяването са увеличение на простатата, уголемяване на простатата, разрастване на простатата.

Анатомично простатата е малка жлеза, която се намира под пикочния мехур. Тя участва в образуването на семенната течност. През средата на простатата преминава пикочния канал (уретра)- канала, който отвежда урината от пикочния мехур. С течение на годините простатната жлеза разраства и увеличава обема си. Когато простатата се увеличи, тя блокира нормалното излизане на урината и затруднява изпразването на пикочния мехур. Все още не е известно какво предизвиква увеличението на простатната жлеза. Предполага се, че роля играе променената чувствителност към мъжките полови хормони с напредване на възрастта.

Рискови фактори

Напредване на възрастта: рядко се наблюдават наличие на симптоми преди 40 годишна възраст. С напредване на възрастта се наблюдава увеличаване броя на пациентите със симптоми на увеличената простатна жлеза
Фамилно обременяване: шанса за развитие на симптоми на заболяването е по- голям при мъже, чиито бащи и дядовци са боледували от увеличена простатна жлеза
Захарен диабет и сърдечно- съдови заболявания: изследвания показват, че захарния диабет и сърдечно- съдовите заболявания увеличават шанса за развитие на увеличената простатна жлеза
Начин на живот: наднорменото тегло увеличава шанса за развитие на заболяването. Активния начин на живот и физическите упражнения намаляват честотата на симптомите.

Симптоми

Най- честите симптоми на увеличената простата са:

Често уриниране- увеличаване броя на уриниранията до степен пациента да се съобразява с тях при ежедневната си дейност
Нощно уриниране: ставането за уриниране през нощта значително повлиява качеството на живот и влияе върху общия “тонус” на пациента през следващия ден. Нощното уриниране често повлиява и съня на близките на пациента.
Непреодолими позиви за уриниране: поява на внезапен позив за уриниране, който пациента трудно може да подтисне. С развитие на заболяването, тежестта на този симптом се увеличава и води до невъзможност за неговото подтискане и изпускане на урина (инконтиненция).
Затруднено започване на уринирането: след позив за уриниране пациента седи в тоалетната и не може да започне уринирането
Отслабена и вяла струя
Прекъсване на уринирането- прекъсване на струята по време на уриниране и напъване (включване на коремните мускули) за да продължи уринирането.
Продължително изтичане на урината на капки в края на уринирането
Чувство за неизпразване на пикочния мехур след уриниране
Неконтролирано изтичане на урина след уриниране- неприятен симптом който води до изцапване на бельото и неприятна миризма
Поява или задълбочаване на еректилна дисфункция.

Усложнения на увеличената простатна жлеза

Кръв при уриниране
Хронично- рецидивиращи инфекции на пикочните пътища: хроничната задръжка на урината в пикочния мехур увеличава шанса за наслагване на урологична инфекция. При пациенти провеждащи медикаментозно лечение на увеличената простата, появата на рецидивиращи уроинфекции е индикация за оперативно лечение.
Камъни в пикочния мехур: хроничните инфекции и постоянната невъзможност за изпразване на пикочния мехур водят до образуване на камъни в пикочния мехур. Клиничната изява на камъните в пикочния мехур води до влошаване симптомите на честото уриниране, поява на кръв в урината, болка в областта на пикочния мехур, хронична инфекция на урината и запушване на пикочния мехур
Увреждане на бъбречната функция: повишеното налягане в пикочния мехур по време на уриниране и хроничното неизпразване на пикочния мехур водят до увреждане на бъбреците и увеличават честотата на бъбречните инфекции (пиелонефрит).
Отслабване на мускула на пикочния мехур: в началото на заболяването мускула на пикочния мехур “работи” усилено за да успее да изхвърли урината от пикочния мехур. Напрегнатата функция на пикочния мехур увеличава и раздразнителността му, което се изявява с често уриниране. С напредване на заболяването мехура започва да задържа урина и не може да се изпразни напълно. Постепенно, той се разширява мускулът му отслабва. Намалената мускулна сила на пикочния мехур е необратима дори и след премахване на простатната жлеза.

Невъзможност за уриниране: крайния стадий на увреждане на пикочния мехур води до липсата на достатъчно сила за да може да изхвърли урината. Това води до задръжка на урината в пикочния мехур и невъзможност за уриниране.
Развитие на дивертикул на пикочния мехур: С прогресията на заболяването стената на пикочния мехур отслабва и част от нея “разраства” встрани от пикочния мехур като втори или трети мехур. По време на уриниране тези дивертикули се изпълват с урина, която след уринирането се връща обратно в пикочния мехур. По този начин голямо количество урина се задържа в пикочния мехур и предразполага към развитие на инфекции. Дивертикулите на пикочния мехур могат да бъдат причина за хронифициране на инфекцията независимо от провежданото антибиотично лечение. Големите дивертикули налагат оперативно лечение в допълнение към лечението на увеличената простатна жлеза.

Лечението на увеличената простатната жлеза намалява шанса за развитие на усложненията. Отслабването на мускула на пикочния мехур и увреждането на бъбречната функция са необратими състояния. Каквото е взело заболяването не може да бъде върнато обратно.

Диференциална диагноза

Други заболявания могат да предизвикват симптоми имитиращи увеличението на простатната жлеза. Такива могат да бъдат:

Инфекции на пикочните пътища
Камъни на пикочните пътища
Стеснение на пикочния канал
Стеснение на изхода на пикочния мехур (склероза на шийката на пикочния мехур)
Възпаление на простатата
Неврологично засягане на пикочния мехур
Рак на простатната жлеза

Страничните ефекти на някои медикаменти могат да влошат или имитират симптомите на заболяването:

Силни болкоуспокояващи като опиатите
Противоалергични медикаменти
Спазмолитици
Антидепресанти

Диагноза

За потвърждение на диагнозата се използват следните изследвания:

Ехография на пикочо- отделителна система: дава възможност да се ориентираме за размера на простатната жлеза, начина на разрастване на простатната жлеза (този показател корелира със шанса за прогресия на заболяването), дебелината на стената на пикочния мехур, наличие на усложнения от разрастването на простатната жлеза като увреждане на бъбреците.

Изследване на урина: помага да се ориентираме за усложнения на увеличената простатна жлеза като кръв в урината, инфекция на пикочните пътища, камъни в пикочния мехур.

Изследване на кръвта за нивото на Простато- Специфичния Антиген (ПСА): ПСА е ензим, който се произвежда от простатата и е част от състава на семенната течност. Нивата му в кръвта корелират със обема на простатната жлеза и със шанса за прогресия на заболяването. Стойностите на ПСА се използват и за ранно откриване на рака на простатната жлеза, така че резултатите трябва да бъдат интерпретирани от специалист.

Уро- флоуметрия (УФМ): при това изследване пациента уринира във уред, който изследва дебита на струята на урината. Увеличеният размер на простатната жлеза не е право пропорционален на степента на увреждане на пикочния мехур. С УФМ можем да се ориентираме в каква степен увеличената простатна жлеза възпрепятства нормалната функция на пикочния мехур и дали това прогресира във времето.

Оглед на пикочния канал (уретрата) и пикочния мехур: това изследване се нарича цистоскопия. Обикновено се извършва за планиране на оперативно лечение и за диагноза на усложнения от разрастването на простатната жлеза.

Компютърна томография: рентгеново изследване за диагноза и оценка на тежестта на усложненията на увеличената простатна жлеза

Ядрено- магнитен резонанс (ЯМР): използва се при съмнение за злокачествено (раково) увеличение на простатната жлеза.

Лечение

Съществуват много начини за лечение на увеличената простатна жлеза. Най- общо те се разделят на медикаментозно (с лекарства) и оперативно лечение. Вида на лечението се определя от:

Тежестта на симптомите
Размера на простатната жлеза
Наличието на усложнения от увеличението на простатната жлеза
Възрастта на пациента
Наличието на придружаващи заболявания

Медикаментозно лечение:

Най- честия начин за лечение на увеличената простатна жлеза. Медикаментозното лечение е постоянно и изисква контролни прегледи за оценка на ефекта му. Увеличението на простатната жлеза е бавно прогресиращо заболяване. Само 5-алфаредуктазните инхибитори могат да задържат прогресията на заболяването.

Групите лекарства, които се използват са:

Алфа блокери
5-алфа редуктазни инхибитори
Фитопрепарати
Фосфодиестеразни инхибитори

Алфа блокери

Алфа блокери: тези лекарства отпускат гладките мускули на простатата и в изхода на пикочния мехур. По този начин те улесняват излизането на урината от пикочния мехур. Това са най- често използваните медикаменти. Тези лекарства отпускат и гладките мускули на кръвоносните съдове, което води до намаляване на кръвното налягане. При голяма част от пациентите това е желан страничен ефект. При пациенти с ниски стойности на кръвното налягане е необходима и консултация с кардиолог.

5-алфа редуктазни инхибитори

5-алфа редуктазни инхибитори- тези медикаменти блокират действието на половите хормони и могат да намалят размера на простатната жлеза. За настъпването на този ефект е необходимо време, обикновено повече от шест месеца. За съжаление имат и доста странични ефекти върху половия живот.

Фитопрепарати

Фитопрепарати- за съжаление няма научно проучване доказващо клиничен ефект на фитопрепаратите различен от плацебо ефекта.

Фосфодиестеразни инхибитори

Фосфодиестеразни инхибитори- тези медикаменти се използват за лечение на еректилна дисфункция (нарушена еректилна функция). През последните години бяха сертифицирани и като метод за лечение на пациенти с увеличена простатна жлеза.

Хирургично лечение

Целта на оперативното лечение да е да премахне изцяло разрастналата простатна тъкан и да гарантира дълготраен ефект. Съвременното оперативно лечение е свързано с бързо възстановяване на пациентите, цялостно премахване на разрасналата простатна тъкан и минимални усложнения.

Хирургичното лечение се прилага в следните случаи:

Пациенти, които нямат достатъчен ефект от медикаментозното лечение
Пациенти, които имат странични ефекти от медикаментозното лечение
Пациенти, които не желаят медикаментозно лечение и проследяване в годините
Пациенти с усложнени форми на увеличената простатна жлеза: развитие на бъбречна недостатъчност, невъзможност за уриниране и адекватно изпразване на пикочния мехур, хронично- рецидивиращи урологични инфекции, поява на камъни в пикочния мехур, наличие на кръв в урината.

Видовете оперативни процедури са:

Отворена операция на простатата:

най- стария и най- радикалния метод на оперативно лечение. При него се премахва разрастналата част на простатата (който се нарича аденом) и остава “капсулата” на простатната жлеза. Радикалността на лечението е за сметка на по- дългия период на възстановяване и по- големия процент усложнения в следоперативния период. Показания за този метод на лечение (по препоръки на Европейската Асоциация по Урология) са простатни жлези с размер над 80-100 мл.

Ларароскопска или роботизирана операция: извършва се същия обем на операция като отворената операция, но през малки отвори на кожата. Това значително намалява продължителността на следоперативния период. Показанията за този метод на лечение са същите както и за отворената операция.

Трансуретрална Резекция на Простатата (ТУРП):

с помощта на специален инструмент наречен резектоскоп се достига до простатната жлеза през пикочния канал (това е канала, който извежда урината от пикочния мехур). Простатата се нарязва на малки парчета, които след това се изваждат навън. За изрязване на простатата се използва ток. Оператора сам преценява какво количество простатна тъкан да отстрани, за да има ефект от лечението. По препоръки на Европейската Асоциация по Урология (ЕАУ) метода е подходящ при простатни жлези до 80 мл. За разлика от отворената хирургия възстановяването на пациента е бързо. Ограничения на метода е субективното решение колко простатна тъкан да се премахне(т.е. не се гарантира радикалност на лечението) и невъзможността да се намали рзмера на инструмента, който навлиза в пикочния канал. За съжаление по- дебелите инструменти предизвикват и по- голяма травма на пикочния канал, която в последствие може да доведе до стеснение на пикочния канал.

Лазерни операции на простатата:

Лазерните операции се делят на две основни групи: аблативни и енуклеативни. При аблативните методи се извършва изпаряване на простатната тъкан с голямо количество лазерна енергия. При този метод не е налична простатна тъкан за патоанатомично изследване, т.е. ако има раково образование на простатата то може да остане недиагностицирано и да продължи неговото развитие. Предимство на метода е по-бързото възстановяване на пациентите в сравнение с отворените и роботизирани операции. Поради голямото количество доставена енергия има по- продължителни следоперативни симптоми на често уриниране и парене при уриниране. Друг недостатък е невъзможността да се прецени какво количество простатна тъкан се премахва, което не гарантира радикалност на операцията.

Лазерната енуклеация на простатата е съвременен метод за радикално оперативно лечение на простатната жлеза. При него с инструмент през пикочния канал се достига до простатата и се премахва целия аденом (разрастналата простатна тъкан) до простатната капсула. За разлика от отворената операция премахването е под оптичен контрол и дава възможност за незабавно спиране на всички кървящи точки. Както и другите операции, които се извършват през пикочния канал (трансуретрално) следоперативното възстановяване на пациента е бързо. За разлика от другите трансуретрални методи тука има възможност за използване на по- тънки инструменти и операцията се извършва със значително по- малко количество лазерна енергия. Това определя и минималнмите следоперативни усложнения на метода. Лазерната енуклеация на простатата се препоръчва от Европейската Асоциация по Урология като метод за лечение както при малки (до 80мл) така и при големи (над 80мл) простатни жлези. Основен недостатък на метода е трудното научаване от хирурга, което определя и ограничения брой клиники в които се извършва тази операция.