Камъни в бъбреците
Бъбречните камъни са твърди предмети, съставени от минерали и соли в урината. Те се образуват в събирателната система на бъбреците. Може да чуете здравни специалисти да наричат бъбречните камъни нефролитиаза или уролитиаза.
Причините за образуване на бъбречни камъни са различни. Те включват начин на хранене, наднормено тегло, някои болестни състояния и прием на различни добавки и лекарства. Бъбречните камъни могат да засегнат всеки от органите свързани с производството и транспорт на урината- от бъбреците до пикочния мехур. Често камъните се образуват, когато урината има по-малко вода и не е достатъчно разредена. Това позволява на минералите да образуват кристали и да се слепват.
Излизането на бъбречни камъни може да бъде доста болезнено. Но бързото лечение обикновено помага за предотвратяване на трайни увреждания. Понякога единственото лечение, необходимо за излизане на бъбречен камък, е приемът на обезболяващи и пиенето на много вода. Друг път може да се наложи операция или други лечебни процедури. Това зависи от размера, местоположението, вида на камъка и наличието на усложнения.
Причини
- Концентрирана урина: Най-честата причина е, когато определени вещества в урината (като калций, оксалат и пикочна киселина) станат твърде концентрирани и кристализират.
- Дехидратация: Недостатъчният прием на вода е основен рисков фактор.
- Други фактори: Диета, наднормено тегло, генетични фактори и някои медицински състояния също могат да допринесат за образуването им.
Симптоми
- Концентрирана урина: Най-честата причина е, когато определени вещества в урината (като калций, оксалат и пикочна киселина) станат твърде концентрирани и кристализират.
- Дехидратация: Недостатъчният прием на вода е основен рисков фактор.
- Други фактори: Диета, наднормено тегло, генетични фактори и някои медицински състояния също могат да допринесат за образуването им.
Как бъбречните камъни влияят на тялото
Симптоми
Камъните в бъбреците са твърди кристални отлагания от минерали и соли, които се образуват в бъбреците, когато урината е прекалено концентрирана. Те могат да причинят силна болка, известна като бъбречна колика, особено при блокиране на пикочните пътища. Малките камъни често преминават сами, но по-големите може да наложат лечение, което варира от увеличен прием на вода до медицински и хирургически процедури.
Симптоми
Бъбречният камък обикновено не причинява симптоми, докато не се придвижи в бъбрека или не премине в един от уретерите. Уретерите са тръбите, които свързват бъбреците с пикочния мехур.
Ако бъбречен камък се заклещи в един от уретерите, той може да блокира потока на урината и да причини запушване на бъбрека и спазъм на уретера. Това може да бъде много болезнено. В този момент може да се появят следните симптоми:
- Силна, остра болка встрани и отзад около гръбнака, под ребрата.
- Болка, която се разпространява към долната част на корема и слабините.
- Болка, която се появява на вълни и варира по интензивност.
- Болка или чувство на парене при уриниране.
Други симптоми могат да включват:
- Розова, червена или кафява урина.
- Мътна или неприятно миришеща урина.
- Постоянна нужда от уриниране, уриниране по-често от обикновено или уриниране в малки количества.
- Гадене и повръщане.
- Треска и втрисане, ако е налице инфекция.
Болката, причинена от бъбречен камък, може да се променя с движението на камъка през пикочните пътища. Например, болката може да се премести в друга част на тялото или да стане по-интензивна.
Камъните в бъбреците са твърди кристални отлагания от минерали и соли, които се образуват в бъбреците, когато урината е прекалено концентрирана. Те могат да причинят силна болка, известна като бъбречна колика, особено при блокиране на пикочните пътища. Малките камъни често преминават сами, но по-големите може да наложат лечение, което варира от увеличен прием на вода до медицински и хирургически процедури.
Кога да посетите лекар:
Препоръчва се преглед при специалист при наличие на някой от гореизброените симптоми.
Спешна консултация е необходима ако има:
- Болка, толкова силна, че не можете да се стои неподвижно или да се намери удобна позиция.
- Болка в гърба, придружена от гадене и повръщане.
- Болка, придружена от температура и втрисане.
- Кръв в урината.
- Новопоявили се проблеми с уринирането.
Причини
Бъбречните камъни често нямат определена, единична причина. Но много фактори могат да повишат риска.
Бъбречните камъни се развиват, когато урината съдържа повече кристалообразуващи вещества, отколкото течността в урината може да разреди. Тези вещества включват калциев оксалат, калциев фосфат и пикочна киселина. В същото време в урината може да липсват вещества, които предотвратяват слепването на кристалите. Това създава идеална среда за образуване на бъбречни камъни.
Видове бъбречни камъни
Познаването на вида на бъбречния камък, помага на лекарите да определят причината за образуването му и подпомага правилното лечение. Тази информация може също да даде насоки как да се предотврати появата на нови бъбречни камъни. Препоръчително е запазването на всеки отделен бъбречен камък за анализ.
Видовете бъбречни камъни включват:
Калциеви камъни. Повечето бъбречни камъни са калциеви камъни. Те обикновено са изградени от химичното съединение калциев оксалат. Оксалатът е вещество, което се произвежда ежедневно от черния дроб или се абсорбира от храната. Някои плодове и зеленчуци, както и ядките и шоколадът, съдържат големи количества оксалат.
Диетични фактори, високи дози витамин D, чревна байпас операция и много други състояния, които влияят на метаболизма, могат да доведат до по-висока концентрация на калций или оксалат в урината.
Калциевите камъни могат да бъдат образувани и от калциев фосфат. Този вид камъни е по-често срещан при метаболитни състояния като бъбречна тубулна ацидоза. Може да е свързан и с приема на някои лекарства за мигрена или гърчове.
Пикокиселинни камъни. Пикокочнокиселинните камъни могат да се образуват при хора, които губят твърде много течности поради продължителна диария или хора, които имат проблеми с усвояването на хранителни вещества от храната. Диети с високо съдържание на протеини и консумация на много месо или морски дарове. Пациентите със захарен диабет или метаболитен синдром също са предразположени към образуване на такива камъни. Някои генетични фактори също могат да повишат риска от образуване на пикококиселинни камъни.
Струвитни камъни. Струвитните камъни се образуват в резултат на инфекция на пикочните пътища. Тези камъни могат да растат бързо и да станат доста големи, понякога с малко симптоми или безсимптомно.
Цистинови камъни. Тези камъни се образуват при хора с рядко генетично заболяване, наречено цистинурия, което кара бъбреците да отделят твърде много от протеиновия градивен елемент, наречен цистин.
Има и други видове камъни, но тяхната честота е много рядка и затова не ги изброяваме.
Рискови фактори
Факторите, които повишават риска от образуване на камъни в бъбреците, включват:
Фамилна или лична анамнеза. Ако някой от семейството е имал камъни в бъбреците, е по-вероятно и друг член от семейството да развие камъни. Ако пациента вече е имал един или повече камъни в бъбреците, има по-висок риск от образуване на друг камък.
Дехидратация. Недостатъчната консумация на вода всеки ден може да повиши риска от образуване на камъни в бъбреците. Хората, които живеят в топъл и сух климат, и тези, които се потят много, са изложени на по-висок риск.
Начин на хранене. Храненето с високо съдържание на оксалат, протеини, натрий и захар може да повиши риска от образуване на камъни в бъбреците. Това е особено вярно при диета с високо съдържание на натрий. Твърде много натрий повишава количеството калций, което бъбреците трябва да филтрират. А това значително повишава риска от камъни в бъбреците. В ежедневието най- голям източник на натрий е готварската сол.
Затлъстяване. Това сложно заболяване включва наличието на твърде много телесни мазнини и е свързано с по-висок риск от образуване на камъни в бъбреците.
Заболявания на храносмилателната система и предшестваща коремна хирургия. Стомашен байпас, възпалително заболяване на червата или продължителна диария могат да причинят промени в храносмилателния процес. Тези промени влияят на начина, по който тялото абсорбира калций и вода. Това от своя страна увеличава количеството на веществата, образуващи камъни, в урината.
Други болестни състояния, като бъбречна тубулна ацидоза (заболяване на бъбречната тъкан), цистинурия (вродено заболяване), хиперпаратиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза) и повтарящи се инфекции на пикочните пътища, също могат да повишат риска от образуване на камъни в бъбреците. Рядко генетично заболяване, наречено първична хипероксалурия, повишава риска от образуване на камъни от калциев оксалат.
Някои хранителни добавки и лекарства. Те включват витамин C, хранителни добавки, прекомерна употреба на лаксативи, антиациди на калциева основа и някои лекарства за мигрена или депресия.
Превенция
Превенцията на камъни в бъбреците може да включва комбинация от промени в начина на живот и лекарства.
Промени в начина на живот
Риска от камъни в бъбреците може да се намали ако:
Повишаване приема на вода през целия ден. Това е най-важната промяна в начина на живот, която можете да направи всеки. На хората страдащи от камъни в бъбреците, се препоръчва да пият достатъчно течности, за да отделят около 2 литра урина на ден или повече. Препоръчва се измерване на количеството отделена урина, за да се верифицира, достатъчния прием на течности.
На хората живеещи в горещ, сух климат или активно спортуващите се препоръчва повишен прием на вода, за да компенсират загубата на течности и произведат достатъчно урина. Най- добрия ориентир за адекватния прием на течности е цвета на отделената урина. Ако урината е светла и бистра, вероятно приемът на вода е достатъчен.
Намаляване приема на храни, богати на оксалат. На пациентите склонни да образуват камъни от калциев оксалат, се препоръчва ограничаване приема на храни, богати на оксалати. Те включват лапад, цвекло, бамя, спанак, швейцарско цвекло, сладки картофи, ядки, чай, шоколад, черен пипер, продукти от сусам или тахан и соеви продукти. Препоръчва се консултация с диетолог, специализиран в предотвратяване образуването на бъбречни камъни.
Препоръчва се диета с ниско съдържание на натрий и животински белтъчини. Важно е да се ограничи количеството натрий, което се консумира. Основният източник на натрий в организма е готварската сол. Уместно е използването на заместители на солта за овкусяване на храната. Препоръчва се намаляване количеството на протеини от животински произход и заместването им с белтъци от растителен произход.
Не се препоръчва намаляване приема на храни, богати на калций, но трябва да се внимава с калциевите добавки. Калцият в храната не оказва влияние върху риска от бъбречни камъни. На пациентите с уролитиаза се препоръчва консултация със специалист, преди да започнат прием на калциеви добавки. Добавките повишават риска от образуване на бъбречни камъни. Това може да се избегне ако добавките се приемат по време на хранене. Диетите с ниско съдържание на калций могат да направят образуването на камъни в бъбреците по-вероятно при някои хора.
Лекарства
Целта на медикаментозната терапия е да се контролира количеството минерали и соли в урината. Тези лекарства могат да предотвратят образуването на определени видове камъни. Видът на лекарството, зависи от вида на бъбречните камъни, които пациента образува. Ето някои примери:
Калциеви камъни. За да се предотврати образуването на калциеви камъни се препоръчва лечение с тиазиден диуретик или калиев цитрат. Само при наличието на калциево-оксалатни камъни поради рядкото генетично състояние първична хипероксалурия, може да се предприеме лечение с лекарства за намаляване на количеството оксалат в кръвта.
Камъни от пикочна киселина. При наличие на уратни камъни се използва алопуринол (Aloprim), за понижаване нивата на пикочна киселина в кръвта и урината. Този препарат може да се съчетае с прием на калиев цитрат. Съчетаното действие на тези лекарства се препоръчва за разтваряне на съществуващи камъни от пикочна киселина.
Струвитни камъни. За предотвратяване образуването на струвитни камъни е важно да се постигне стерилизация на урината и предотвратяване рецидив на инфекция на пикочните пътища. Препоръчва се повишен прием на течности за да се поддържа добър поток на урината. Понякога е необходим, постоянен прием на антибиотици в малки дози или прием от време на време за постигането на тази цел.Препоръчва се подкиселяване на урината например с vitC.
Цистинови камъни. Диета с по-ниско съдържание на натрий и протеини може да помогне за предотвратяване образуването на цистинови камъни. Препоръчва се и прием на повече течности. Ако само тези промени не помогнат, може да бъдат предписани и лекарства, наречени тиолови медикаменти, които да намалят вероятността от образуване на кристали.
Диагноза
Диагнозата се предполага на базата на посочените по- горе оплаквания, физикалния преглед и проведени лабораторни изследвания. Диагнозата се потвърждава с образни методи на изследване.
Кръвни изследвания. Кръвните изследвания могат да разкрият твърде много калций или пикочна киселина в кръвта. Резултатите от кръвните изследвания помагат за установяването на бъбречна недостатъчност или наличие на придружаваща инфекция.
Изследване на урина. Изследването на урина може да установи наличието на кръв в урината, наличие на кристали или наличието на съпътстваща инфекция.
За предотвратяване образуването на камъни е необходимо да се събират проби от урината в продължение на 24 часа. 24-часовият тест за събиране на урина може да покаже, наличието на твърде много минерали, образуващи камъни, или твърде малко вещества, които предотвратяват образуването на камъни. Правилното събиране на урина е ключово за успеха на това изследване.
Образна диагностика. Образните изследвания, като например компютърна томография (КТ), могат да покажат най- точно наличието на камъни в бъбреците или в пикочните пътища. Обикновените рентгенови снимки в областта на корема, се използват по-рядко. Това е така, защото този вид образно изследване може да пропусне камъните от пикочна киселина.
Ултразвукът е друга опция за образна диагностика на камъни в бъбреците. Ултразвуковото изследване е бързо и безвредно, но не е най- точното изследване. Най- често това е първото изследване, с което се започва, но обикновено винаги е необходимо извършването на рентгеново изследване за потвърждаване на диагнозата. Ултразвука е незаменимо изследване за проследяване на пациентите с бъбречно- каменна болест.
Анализ на отделени камъни. Препоръчва се всеки камък, който се отдели да се изследва. С лабораторно изследване може да се установи минералния състав на отделения камък. Тази информация може да помогне, за да се разбере какво причинява образуването на конкретния камък и да се изготви план за предотвратяване на повторното образуване на камъни в бъбреците.
Генетично изследване. Някои редки състояния, които се предават от родител на дете, правят камъните в бъбреците по-вероятни. Например, цистинурията повишава риска от цистинови камъни. Първичната хипероксалурия повишава риска от камъни от калциев оксалат. Обикновено тези изследвания са необходими при деца на родители с установен генетичен дефект.
Лечение
Лечението на камъни в бъбреците варира. Зависи от вида на камъка, размера, местоположението му, наличие на анатомични предпоставки за образуване на камъни и наличие на усложнения предизвикани от камъка. Спешните усложнения предизвикани от камъните са запушване на единия или двата бъбрека и наслагване на инфекция. Върху решението за определяне вида на лечението имат значение и възрастта и придружаващите заболявания на пациента.
Малки камъни с малко симптоми
Повечето малки камъни в бъбреците не изискват инвазивно лечение, като например операция. Може да се опита медикаментозно лечение за да се подпомогне елиминирането на малък камък чрез:
Повишен прием на течности. Пиенето на 2 до 3 литра (1,8 до 3,6 литра) вода на ден може да подпомогне елиминирането на малки камъчета. Много е важно преди да се започне повишен прием на течности да се установи чрез ехографски преглед дали няма запушване на бъбрек. Наличието на запушване на отделителната система може да доведе до спонтанното и разкъсване, което се получава от повишеното налягане над мястото на запушването. Идеално е да се пие предимно вода, за да се получи бистра и светла урина. Добре е приема на течности да е равномерно разпределен през деня и да не се консумират охладени течности.
Болкоуспокояващи. Отделянето на малък камък може да причини лек до сериозен дискомфорт за пациента. За облекчаване на лека болка се препоръчва приема на болкоуспокояващи през устата като ибупрофен, диклофенак, напроксен натрий и други. При сериозна болка може да се наложи лечение в спешно отделение за копиране на болката. Не трябва да се забравя, че болкоуспокояващите медикаменти имат и противовъзпалителен ефект, което увеличава шанса за елиминиране на малки камъни.
Други лекарства. В последните години се наложи и използването на лекарства известни като алфа-блокери за подпомагане елиминирането на конкременти. Тези лекарства отпускат мускулите на уретера. Това помага за отделяне на камъни от уретерите по-бързо и с по-малко болка. Пример за такъв алфа-блокер е медикамента тамсулозин.
Големи и симптоматични камъни
Бъбречните камъни, които са твърде големи, за да преминат сами се нуждаят от по-агресивно лечение. Същото може да се случи и с малки камъни, които причиняват кървене, увреждане на бъбреците или продължителни инфекции на пикочните пътища.
Леченията могат да включват:
Използване на ударни вълни за разбиване на камъни. За някои по- малки бъбречни камъни, може да се опита лечение, наречено екстракорпорална ударно-вълново разбиване на камъни- литотрипсия. Това е известно още като ESWL. Предприемането на такова лечение зависи от размера и местоположението на камъка.
ESWL използва звукови вълни, за да създаде силни вибрации, наречени ударни вълни, които разбиват камъните на малки парченца и след това да бъдат отделени с урината. Лечението продължава около 45 до 60 минути. Може да причини умерена болка, така че може да се предпишат лекарства за предотвратяване на болката или за отпускане преди манипулацията.
ESWL може да причини кръв в урината и синини в областта на гърба или корема. Може също да се усложни с кървене около бъбрека и около други съседни органи. Може да причини дискомфорт, когато по- големи фрагменти от камъка преминават през пикочните пътища. Отделянето на фрагменти продължава около месец.
Хирургично лечение за отстраняване на много големи камъни в бъбрека.
Перкутанна нефролитотомия: Операцията, наречена перкутанна нефролитотомия, включва отстраняване на бъбречен камък с помощта на малки телескопи и инструменти, поставени през малък разрез на гърба или отстрани на тялото.
Операцията се извършва под обща упойка. След операцията обикновено се оставя катетър в бъбрека през кожата докато бъбрека се възстанови от операцията. Необходим е престой в болница за няколко дни. Поради по- голямата инвазивност и удължения следоперативен период броя на тези операции намалява в световен мащаб.
Уртетеро- реноскопия. За да премахне на камък от уретера или бъбрека, може да се използва и тънка осветена тръба, наречена уретероскоп. Този инструмент е оборудван с камера. Хирургът преминава с утероскопа през уретрата и пикочния мехур за да достигне до уретера и бъбрека.
След като камъкът бъде открит, специални инструменти могат да го уловят или да го разчупят на парчета, които се изваждат навън. След приключване на манипулацията може да се остави малка тръбичка, наречена стент, в уретера, за да облекчи отока в мястото където е бил камъка и да се подпомогне заздравяването. Операцията се извършва под обща упойка и е свързана с по- кратък болничен престой в сравнение с перкутанната нефролитотомия. Поради сигурността на метода и минималната травма върху организма този метод на лечение в момента е най- често използвания за лечение на камъни в бъбреците.
Лапароскопска и отворена оперативна намеса: в днешно време броя на тези операции значително намаля. Все пак при наличие на тежки инфекциозни усложнения отворената оперативна интервенция няма аналог като метод на лечение. Наличието на анатомични предпоставки за образуване на камъни може да наложи извършването на лапароскопска операция за едновременно отстраняване на камъка и корекция на анатомичния дефект.