Карцином на простатата

Ракът на простатата е неконтролируем клетъчен растеж, който започва в простатата и може да се разпространи и върху други органи . Простатата е малка жлеза, която помага за производството на семенна течност. Намира се точно под пикочния мехур. Простатата е част от мъжката репродуктивна система.

Ракът на простатата е един от най-често срещаните видове рак. Ракът на простатата обикновено се открива рано и често расте бавно. Повечето хора с рак на простатата се излекуват.

Хората, диагностицирани с ранен рак на простатата, често имат много възможности за лечение, които да обмислят. Може да е трудно да се научи за всички опции и да се направи избор. Леченията могат да включват хирургическа намеса, лъчетерапия или внимателно наблюдение на рака на простатата, за да се види дали расте.

Ако ракът расте извън простатата или се разпространява, все още има много възможности за лечение. Ракът на простатата, който е разпространен, може да бъде по-труден за лечение. Но дори когато радикалното лечение не е възможно, консервативното лечение може да забави растежа на рака и да ви помогне да живеете по-дълго.

Симптоми

Ракът на простатата може да не причинява симптоми в началото. Повечето видове рак на простатата се откриват в ранен стадий. Това означава, че ракът е само в простатата. В този ранен стадий често липсват симптоми.

Когато се появят, признаците и симптомите на рак на простатата в ранен стадий могат да включват:

Кръв в урината, която може да я направи розова, червена или с цвят на кока-кола.
Кръв в семенната течност.
Често уриниране.
Затруднено уриниране, отслабена и вяла струя на урината.
Събуждане за по-често уриниране през нощта.

Ако ракът на простатата се разпространи, могат да се появят и други симптоми. Ракът на простатата, който се разпространява в други части на тялото, се нарича метастатичен рак на простатата. Може да се нарече и напреднал рак на простатата.

Признаците и симптомите на напреднал рак на простатата могат да включват:

Случайно изпускане на урина.
Болки в гърба.
Болки в костите.
Затруднено получаване на ерекция, наречено еректилна дисфункция.
Чувство на силна умора.
Отслабване без видима причина.
Слабост в ръцете или краката.

Рискови фактори:

Все още не е ясно какво причинява рак на простатата. Здравните специалисти са открили някои фактори, които повишават риска от този рак. Те включват по-напреднала възраст, затлъстяване и фамилна анамнеза за рак на простатата.

Ракът на простатата започва, когато клетките в простатата развият промени в своята ДНК. ДНК на клетката съдържа инструкциите, които ѝ казват какво да прави. В здравите клетки ДНК казва на клетките да растат и да се размножават с определена скорост. ДНК също така казва на клетките да умрат в определено време.

В раковите клетки промените в ДНК дават различни инструкции. Промените казват на раковите клетки да растат и да се размножават бързо. Раковите клетки могат да продължат да живеят, когато здравите клетки биха умрели. Това води до образуването на твърде много клетки.

Раковите клетки могат да образуват маса, наречена тумор. Туморът може да расте, за да нахлуе и унищожи здрава телесна тъкан. С течение на времето раковите клетки могат да се отделят и да се разпространят в други части на тялото. Когато ракът се разпространи, това се нарича метастатичен рак.

Факторите, които могат да увеличат риска от рак на простатата, включват:

Напреднала възраст. Рискът от рак на простатата се увеличава с възрастта. Най-често се среща след 50-годишна възраст.
Раса и етническа принадлежност. В Съединените щати чернокожите имат по-голям риск от рак на простатата, отколкото хората от други раси и етноси. Здравните специалисти не са съвсем сигурни защо. При чернокожите ракът на простатата също е по-вероятно да расте бързо или да е напреднал, когато е открит.
Фамилна анамнеза за рак на простатата: ако кръвен роднина, като родител или брат/сестра, е бил диагностициран с рак на простатата или рак на гърдата при жени, вашият риск може да се увеличи. Рискът може да се увеличи и ако други близки роднини са имали рак на простатата или гърдата. Това включва вашите баба и дядо и братя и сестри на вашите родители.
Фамилна анамнеза за промени в ДНК: съвременните лабораторни изследвания дават възможност за оценяване на ДНК промени само с кръвен тест. Някои промени в ДНК, които увеличават риска от рак, се предават от родители на деца. Промените в ДНК, наречени BRCA1 и BRCA2, могат да причинят по-висок риск от рак на простатата. Тези промени в ДНК са най-известни с това, че увеличават риска от рак на гърдата и рак на яйчниците при жените.
Затлъстяване: хората със затлъстяване може да имат по-висок риск от рак на простатата в сравнение с хора, за които се счита, че имат здравословно тегло. Проучванията по този проблем са дали смесени резултати. При хора със затлъстяване, ракът на простатата е по-склонен да расте бързо и е по-вероятно да рецидивира след лечение.
Тютюнопушене: някои изследвания показват връзка между тютюнопушенето и рака на простатата. Но не всички проучвания го потвърждават. Хората с рак на простатата, които пушат, може да имат по-висок риск от рецидив. Пациентите, които пушат, също имат по-висок риск от разпространение на рака извън простатата.

Превенция:

Няма сигурен начин за предотвратяване на рак на простатата. Можете да намалите риска от рак на простатата, ако:

Изберете здравословна диета. Яжте разнообразни плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни. Ограничете количеството животински мазнини, които консумирате. Плодовете и зеленчуците съдържат много витамини и хранителни вещества, които могат да бъдат полезни за вашето здраве.
Храните, които са свързани с по-нисък риск от рак на простатата, включват домати, броколи, карфиол и соя.Разбира се, приема на тези храни намалява шанса, но не гарантира предотвратяване на заболяването
Спортувайте през повечето дни от седмицата. Не е ясно дали упражненията могат да предотвратят рак на простатата. Те могат да ви помогнат да поддържате здравословно тегло, което намалява шанса за развитие на заболяване. Упражненията могат също да подобрят цялостното ви здраве и настроение. Опитайте се да спортувате през повечето дни от седмицата. Ако сте начинаещи в спортуването, говорете за това със здравен специалист. Започнете бавно и постепенно увеличавайте времето за упражнения всеки ден.
Поддържайте здравословно тегло. Ако текущото ви тегло е здравословно, работете за поддържането му. Изберете здравословна диета и спортувайте през повечето дни от седмицата. Ако трябва да отслабнете, добавете повече упражнения и консумирайте по-малко калории. Помолете вашия медицински специалист за помощ при създаването на план за здравословно отслабване.
Не пушете. Ако не пушите, не започвайте. Ако пушите, говорете с медицински специалист за това какво може да ви помогне да се откажете. Лекарства, никотинозаместващи продукти и консултации могат да помогнат.

Усложнения на простатния карцином:

Усложненията от рака на простатата и неговото лечение включват:
Рак, който се разпространява: ракът на простатата може да се разпространи в други части на тялото, като кости, лимфни възлиили други органи. Когато ракът на простатата се разпространи в далечни органи, това се нарича метастатичен карцином. Когато ракът се разпространи в съседни на простатата органи това се нарича локално авансирал карцином.
Инконтиненция на урината : ракът на простатата и неговото лечение могат да причинят неконтролируемо изпускане на урина, наричано още уринарна инконтиненция.
Еректилна дисфункция: затрудненото постигане и поддържане на ерекция се нарича еректилна дисфункция. Тя може да бъде причинена от рака на простатата или неговото лечение.

Диагноза

Диагнозата на рак на простатата често започва с преглед и кръвен тест. Лекарят може да направи тези тестове като част от скрининга за рак на простатата. Тези тестове може да ви бъдат направени и ако имате симптоми за рак на простатата. Ако тези първи тестове открият нещо обезпокоително, образните изследвания могат да направят снимки на простатата, за да се търсят признаци на рак. За да се докаже дали имате рак на простатата или не, трябва да се вземе проба от простатната тъкан за изследване под микроскоп.

Скрининг за рак на простатата

Скрининговите тестове за рак на простатата търсят рак на простатата при хора, които нямат никакви симптоми на заболяването. Тестовете обикновено включват кръвен тест за простатно-специфичен антиген и дигитален ректален преглед.

Повечето експерти препоръчват да говорите с вашия лекар за скрининг за рак на простатата около 50-годишна възраст. Заедно можете да решите дали скринингът е подходящ за вас. Може да започнете скрининга и по-рано, ако сте чернокож, имате фамилна анамнеза за рак на простатата или други рискови фактори.

Дигитален ректален преглед: дигиталният ректален преглед позволява на медицински специалист да изследва простатата. Понякога се прави като част от скрининга за рак на простатата. Може да се препоръча, ако симптомите ви карат медицинския специалист да мисли, че може да имате заболяване на простатата. По време на дигиталния ректален преглед лекарят вкарва пръст с ръкавица и лубрикант през анусав ректума. Простатата е точно до ректума. Лекарят опипва простатата за всичко обезпокоително в консистенцията, формата или размера на жлезата.
Простато- специфичен антиген (ПСА): Тестът за простатно-специфичен антиген е кръвен тест, който измерва количеството на простатно-специфичния антиген в кръвта. Простатно-специфичният антиген, наричан още ПСА, е ензим, който се произвежда от клетките на простатата. Той циркулира нормално в кръвта до определена концентрация. ПСА тестът открива концентрацията на ПСА в кръвна проба. Високите нива на PSA в кръвта могат да бъдат признак на рак на простатата. Много други заболявания също могат да причинят високо ниво на ПСА, включително инфекция на простатата и доброкачествено уголемяване на простатата. Ако се открие повишено ниво на ПСА в кръвта, тестът обикновено се повтаря. Лекуващият ви лекар може да препоръча да направите теста отново след няколко седмици, за да видите дали нивото е трайно завишено. Ако нивото остане високо, може да се нуждаете от образно изследване или биопсия, за да се потвърди или отхвърли наличието на рак.
Ехография на простатата: ултразвукът е образно изследване, което използва звукови вълни, за да се изобразят дълбоки стуктури на тялото. Ултразвукът на простатата прави снимки на простатата. Лекарят може да препоръча това изследване, ако дигиталния ректален преглед открие нещо обезпокоително. За да се получат ултразвукови снимки на простатата, медицински специалист поставя тънка сонда в ректума. Сондата използва звукови вълни, за да създаде картина на простатната жлеза. Когато ултразвукът се прави по този начин, той се нарича трансректална ехография на простатата.

Ядрено- магнитен резонанс (ЯМР): Магнитно-резонансната томография, наричана още ЯМР, използва магнитно поле и радиовълни, за да създаде снимки на вътрешността на тялото. ЯМР на простатата прави снимки на простатата. Често се използва за търсене на обезпокоителни области в простатата, които биха могли да бъдат ракови. Изображенията от ЯМР на простатата могат да помогнат на вашия медицински екип да реши дали трябва да се подложите на биопсия на простатната жлеза. Изображенията от ЯМР на простатата също могат да помогнат при планирането на биопсията. Ако ЯМР открие обезпокоителни области в простатата, биопсията може да се насочи към тези области. По време на ЯМР на простатата, лежите на маса, която се свързва с ЯМР апарат. Повечето ЯМР апарати са големи, тръбовидни магнити. Магнитното поле вътре в апарата работи с радиовълни и водородните атоми в тялото ви, за да създаде изображения в напречно сечение. Използват се различни видове ЯМР тестове за рак на простатата, включително:

ЯМР с контрастно усилено изображение. ЯМР сканирането с контрастно усилено изображение използва багрило, за да направи снимките по-ясни. Контрастът се въвежда във вена на ръката ви по време на изследването.
ЯМР с ендоректална бобина. ЯМР с ендоректална бобина използва устройство, поставено в ректума, за да се получат по-добри снимки на простатата. Преди този вид изследване, медицински специалист вкарва тънка жица в ректума. Тази тънка жица, наречена ендоректална бобина, изпраща сигнали към ЯМР апарата. Този метод не показа предимства пред обикновения ЯМР и не се наложи в нашата страна
Мултипараметричен ЯМР: мултипараметричният ЯМР, наричан още mpMRI, дава на медицинския екип повече информация за злокачествени промени в тъканта на простатата. Този вид ЯМР може да помогне да се покаже разликата между здрава тъкан на простатата и рак на простатата.
Биопсия на простатната жлеза: Биопсията е процедура за вземане на проба от тъкан за изследване под микроскоп в патоанатомичналаборатория. Биопсията на простатата включва взимане на тъкан от простатата. Това е единственият начин да се знае със сигурност дали има рак в простатата. Биопсията на простатата включва отстраняване на тъкан на простатата с игла. Иглата може да премине през кожата или през ректума, за да стигне до простатата.
Видовете процедури за биопсия на простатата включват:
Трансректална биопсия на простатата. Трансректалната биопсия на простатата е процедура за вземане на проба от тъкан на простатата. Тя включва поставяне на игла през стената на ректума и в простатата. Това е най-често срещаният вид биопсия на простатата. По време на тази процедура медицински специалист вкарва тънка сонда през анусав ректума. Сондата прави ултразвукови снимки на простатата. През сондата също така може да премине игла. Медицинският специалист използва ултразвуковите изображения, за да насочва иглата. Иглата преминава през ректума и в простатата, за да вземе тъканни проби. Пробите се вземат от различни части на простатата.
Перинеална биопсия на простатата. Перинеалната биопсия на простатата е процедура за вземане на проба от простатна тъкан. Тя включва поставяне на игла през перинеума в простатата. Перинеумът е областта на кожата между скротума и ануса. Този вид биопсия на простатата намалява честотата на инфекциозните усложнения от манипулацията и дава възможност за взимане на материал и от предната част на простатата, която е далеч от ректума. По време на тази процедура медицински специалист използва образно изследване, за да помогне за насочването на иглата. Често това образно изследване е ултразвук. Здравният специалист използва иглата, за да вземе тъкан от различни части на простатата.

Видове изследвания

В днешно време има възможност за смесване на образа от ЯМР с ехографския образ използван по време на биопсията т.н фюжън биопсия. Това дава възможност за взимане на материал от мястото, което е посочено като подозрително от ядрено- магнитното изследване.

Пробите от простатна тъкан се изпрашат в патоанатомична лаборатория за изследване. В лабораторията тестовете могат да покажат дали пробите съдържат рак.

Биопсията на простатата носи риск от кървене в мястото на убождането. Други странични ефекти включват кръв в урината и кръв в семенната течност. Понякога биопсията на простатата причинява затруднено уриниране или инфекция. Страничните ефекти зависят от процедурата, която е извършена. Попитайте вашия лекар, какво можете да очаквате след биопсията.

Скала на Глисън и рискови групи:

Резултатът по скалата на Глийсън са числа, които показват дали ракът на простатата расте бавно или бързо. Колко бързо расте ракът се нарича още степен на злокачественост.

За да определят степента, лекарите в лабораторията, наречени патолози, изследват раковите клетки на простатата от биопсичния материал. Ако раковите клетки изглеждат подобни на здравите клетки, тогава те се определят като клетки са с ниска степен на злокачественост. Туморите с ниска степен на злокачественост нарастват бавно и по- късно дават разсейки. Ако раковите клетки изглеждат много различно от здравите клетки, тогава те се определят като клетки с висока степен на злокачественост. Ракът с висока степен на злокачественост расте бързо и дава разсейки по-рано.

Степените на злокачественост на рака на простатата варират от 1 до 5. Степен 1 е много ниска степен, а степен 5 е най- високата степен. За да получат резултата по скалата на Глийсън, патолозите изследват всички проби от биопсия на простатата, за да открият степента на всяка една. Те определят най-често срещаната степен, открита в пробите, и втората най-често срещана степен. Те събират тези две числа, за да получат резултата по скалата на Глийсън.

Резултатите по скалата на Глийсън могат да варират от 2 до 10. Резултат, който е 5 или по-нисък, не се счита за рак. Глийсънови оценки от 6 до 10 се считат за рак. Глийсънова оценка 6 означава, че ракът расте бавно. Глийсънова оценка 10 означава, че ракът расте изключително бързо.

Патолозите също така отчитат степента на агресивност на рака на простатата като рискова група. Рисковата групата е друг начин да се посочи колко бързо растат раковите клетки и каква е тяхната склонност да дадат разсейки. Това е свързано с преживяемостта след поставяне на диагнозата и шанса за рецидив (повторна поява на заболяването) след проведено радикално лечение.

Рисковите групи за рак на простатата са:

Група 1. Това означава, че резултатът по Глийсън е 6.

Група 2. Това означава, че резултатът по Глийсън е 7. Най-често срещаната степен в пробите от биопсия на простатата е 3. Втората по честота степен е 4.

Група 3. Това означава, че резултатът по Глийсън е 7. Най-често срещаната степен в пробите от биопсия на простатата е 4. Втората по честота степен е 3.

Група 4. Това означава, че резултатът по Глийсън е 8.

Група 5. Това означава, че резултатът по Глийсън е 9 или 10.

Методи за доказване разпространението на заболяването:

Образните изследвания могат да търсят признаци, че ракът се е разпространил извън простатата. Тези изследвания могат да открият рак, който се е разпространил в лимфните възли или в други части на тялото.

Повечето хора с рак на простатата имат рак ограничен в простатата. Те може да не се нуждаят от тези други образни изследвания, за да търсят признаци на разпространение на рак. Когато ракът на простатата се разпространи извън простатата, той се нарича метастатичен рак на простатата, рак на простатата в стадий 4 или напреднал рак на простатата. Образните изследвания, използвани за откриване на този вид рак на простатата, включват:

Костна сцинтиграфия: при това изследване се използват на малки количества радиоактивни вещества, наречени радиоактивни контрасти. Използва се и специална камера, която може да открие радиоактивността с помощта на компютър. Маркера се абсорбира повече от клетки и тъкани, коитобързо се променят. Раковите клетки обикновено растат и се променят бързо. Изображенията от сканиране на костите могат да открият места в костите, които абсорбират маркера. Това може да са признаци за разпространение на рака на простатата в костите.
Компютъризирана томография. Компютърната томография, наричана още КТ, е вид образна диагностика, която използва рентгенови техники за създаване на детайлни изображения на тялото. След това се използва компютър за създаване на напречни сечения, наричани още срезове, на костите, кръвоносните съдове и меките тъкани в тялото. КТ може да открие рак на простатата, който се е разпространил в лимфните възли или други места в тялото.
Ядрено-магнитен резонанс. Магнитно-резонансната томография, наричана още ЯМР, използва магнитно поле и радиовълни за създаване на изображения на вътрешността на тялото. ЯМР може да открие рак на простатата, който се е разпространил в лимфните възли или други места в тялото.
Позитронно-емисионна томография. Позитронно-емисионната томография, наричана още PET сканиране, е нуклеарно-образно изследване. При него се използва радиоактивен маркер, който се инжектира във вена. Маркерът съдържа вещество, което му помага да се прикрепи към бързорастящи клетки, като ракови клетки. PET изображенията показват местата, където маркерът се натрупва. PET сканирането може да открие рак на простатата, който се е разпространил на други места в тялото.
PET сканиране за простатно-специфичен мембранен антиген. PET сканирането за простатно-специфичен мембранен антиген се нарича още PSMA PET сканиране. Подобно на други PET сканирания, този тест използва радиоактивен маркер. Маркерът съдържа вещество, коетому помага да се прикрепи към раковите клетки на простатата. Веществото се свързва с протеин, който се намира на повърхността на раковите клетки на простатата. PSMA PET сканирането може да открие рак на простатата, който се е разпространил в лимфните възли или други места в тялото и към настоящият момент е най- чувствителния и специфичен метод за установяване разпространеността на заболяването.

Стадии на рака на простатната жлеза: стадият на рака показва размера на рака и колко бързо расте.За да се определи стадия на рака на простатата, се използват следните фактори:

Каква част от простатата съдържа рак.
Дали ракът е нараснал извън простатата, например в ректума, пикочния мехур или други близки органи.
Дали ракът се е разпространил в лимфните възли.
Дали ракът се е разпространил в други части на тялото, като например костите.
Нивото на PSA в кръвта.
Рисковата група.

Стадиите на рака на простатата варират от 1 до 4. По-ниското число означава, че ракът е малък и само в простатата. По-ниското число на стадия обикновено означава, че ракът е много вероятно да бъде излекуван. Ако ракът се разрасне или се разпространи, стадият се покачва. По-високото число на стадия може да означава, че излекуване е по-малко вероятно. Точната диагноза за локалното разпространение на рака на простатата може да бъде поставена само след цялостно премахване на органа. Това е и едно от основните предимства на оперативното лечение.

Стадиите на рака на простатата са:

Рак на простатата в стадий 1. Рак на простатата в стадий 1 означава, че ракът е малък и е само в простатата. Това е стадий на случайно открит рак на простатата (след оперативно лечение на доброкачественото увеличение на простатната жлеза) или след проведена биопсия на простатата.
Рак на простатата в стадий 2А. Рак на простатата в стадий 2А може да е малък рак, който засяга половината от единия дял на простатата (простатата има ляв и десен дял).
Рак на простатата в стадий 2B. Рак на простатата в стадий 2B е само в простатата. Ракът е обхванал над половината от единия дял на простатната жлеза.
Рак на простатата в стадий 2C. Рак на простатата в стадий 2C е само в простатата. Ракът е нараснал и обхваща и двата дяла на простатната жлеза.
Рак на простатата в стадий 3А. Рак на простатата в стадий 3А е излязъл извън капсулата на простатата, но не обхваща околни структури
Рак на простатата в стадий 3B. Ракът на простатата в стадий 3B е разраснал извън простатата и обхваща семенните мехурчета.
Рак на простатата в стадий 4А. Рак на простатата в стадий 4А се е разпространил в лимфните възли.
Рак на простатата в стадий 4B. Рак на простатата в стадий 4B се е разпространил в други части на тялото, като например костите или обхваща околни структури.

стадиите по Gleason от 1 до 5 от ляво на дясно.

Прогноза за рак на простатата

Прогнозата за рак показва колко е вероятно ракът да бъде излекуван. Обща представа за перспективата на отделния пациент може да се получи използвайки стадия на рака на простатата. Но стадият не може да каже бъдещето на пациента. Индивидуалната прогноза зависи от:

Възраст на пациента.
Общото здравословно състояние.
Стадия на рака.
Резултати от PSA тест.
Резултати от биопсия на простатата.
Степен на злокачественост рака.

Процент на преживяемост при рак на простатата

Шансът за преживяемост при рак на простатата е доста добър за повечето хора. За да разберат процента на преживяемост при рак на простатата, експертите изследват много хора с рак на простатата, за да видят колко от тях живеят пет или десет години след поставянето на диагнозата.

Когато ракът е само в простатата, шансът за оцеляване поне пет години е 100%. При разпространение извън простатата, шансовете намаляват. Когато ракът на простатата се е разпространил в други части на тялото, наречен метастатичен рак на простатата, шансът за оцеляване поне пет години е около 37%.

Имайте предвид, че събирането на статистика за оцеляване отнема пет години. Най-новите данни за оцеляването включват хора, които са били лекувани за рак на простатата преди повече от пет години. Тези хора може да не са имали достъп до най-новите методи на лечение. През последните няколко десетилетия смъртността от рак на простатата намалява, а процентът на преживяемост се увеличава.

Лечение рак на простата

Лечението на рак на простатата включва хирургия, лъчетерапия и лекарства. Лекарствата за рак на простатата включват хормонална терапия, химиотерапия, таргетна терапия и имунотерапия. Понякога се използват и други методи за лечение на рак на простатата. Те могат да включват аблационна терапия с топлина или студ, за да се увредят раковите клетки, и получаване на лекарства, които облъчват директно раковите клетки.

Когато се създава плана за лечение на рак на простатата при отделния пациент се взимат под внимание много фактори. Такива са размера на рака, дали се е разпространил и колко бързо расте. Вземат се предвид също така и цялостното здравословно състояние на пациента, придружаващите заболявания и дали простатата не предизвиква запушване на пикочния мехур.

Активно наблюдение за рак на простатата

Лечението на рак на простатата не винаги е необходимо веднага. Вместо това, медицинският екип може да наблюдава рака отблизо. Здравните специалисти наричат това активно наблюдение. То често включва редовни последващи кръвни изследвания, образни изследвания и биопсии на простатата. Ако тестовете покажат, че ракът расте, може да се започне лечение. При някои видове рак на простатата лечението може никога да не е необходимо.

Активното наблюдение може да бъде опция при рак на простатата, който не причинява симптоми и се очаква да расте много бавно. Активното наблюдение може да е подходящо за някои пациенти, които имат друго сериозно заболяване, което затруднява лечението на рака.

Хирургично лечение:

Хирургичното лечение на рака на простатата включва отстраняване на простатата със или без отстраняване на лимфните възли около простатата. Операцията за отстраняване на простатата се нарича радикална простатектомия. Често се използва, когато ракът е само в простатата. Понякога може да лекува рак, който расте или се разпространява в лимфните възли. През последните години се доказа ефективността му при лечение на пациенти с единични далечни метастази, особено когато рака е и причина за запушване на пикочния мехур. Основни предимства на оперативното лечение е че лекува освен рака и симптомите от увеличената простатна жлеза. Поставя се окончателната диагноза- в около 40 процента от случаите след операцията патолозите откриват по-агресивно или по- разпространено заболяване в сравнение от резултатите от биопсията. Това определя и съставянето на точен план за проследяване и лечение.

Видове операции

Има много начини за извършване на простатектомия за рак на простатата, като:

Лапароскопска простатектомия. По време на лапароскопска простатектомия за рак на простатата, хирургът прави няколко малки разреза в корема. Поставят се хирургически инструменти през разрезите. Хирургът използва инструментите, за да премахне простатата.
Роботизирана простатектомия. По време на роботизираната простатектомия за рак на простатата, хирургът използва ръчни контролери, за да насочва роботизираните ръце. Ръцете държат хирургическите инструменти. Хирургът седи на конзола, за да използва ръчните контролери, които движат роботизираните ръце. Точно както при лапароскопска простатектомия, хирургът прави няколко малки разреза в корема. Хирургът насочва роботизираните ръце, за да постави хирургически инструменти през разрезите в корема и да премахне простатата. Към момента в развитите държави това е най- често използваният метод за хирургично лечение.
Отворена простатектомия. По време на отворена простатектомия за рак на простатата, хирургът прави един голям разрез в долната част на корема. През този голям разрез се премахва простатната жлеза. Тази процедура се нарича още ретропубична простатектомия. Този начин на извършване на операция за рак на простатата не е много често срещан, но може да е правилният избор в някои ситуации.

Операциите за рак на простатата носят риск от кървене, инфекция, болка и образуване на кръвни съсиреци. Ако се случат, тези усложнения обикновено се появяват скоро след операцията. Лапароскопската простатектомия и роботизираната простатектомия обикновено имат по-нисък риск от тези странични ефекти.

В дългосрочен план операцията за рак на простатата може да причини изпускане на урината, наречено уринарна инконтиненция. Тя може също да причини затруднения при получаване на ерекция, наречено еректилна дисфункция. Тези странични ефекти обикновено се подобряват с течение на времето и в значителна степен зависят от стадия на заболяването към момента на операцията.

Външна (класическа) лъчетерапия

Лъчетерапията лекува рака с помощта на мощни рентгенови лъчи, които се насочват към простатата. По време на външна лъчева терапия пациента лежи на маса, докато машина се движи около тялото му. Машината насочва мощни енергийни лъчи към рака на простатата.

Обикновено схемите на външна лъчева терапия са пет дни в седмицата в продължение на няколко седмици. Някои медицински центрове предлагат по-кратки схеми за лъчетерапия. Този подход използва подобна доза радиация, но разпределя дозата на по-малко дни.

Здравните специалисти използват външна лъчева терапия за лечение на рак, който е само в простатата. При малък рак на простатата това може да е единственото необходимо лечение.

Понякога здравните специалисти препоръчват външна лъчева терапия след операция. Лъчевата терапия може да помогне за унищожаването на ракови клетки, които може да са останали. Тя може да намали риска от разпространение или рецидив на рака.

Външната лъчева терапия помага и при напреднал рак на простатата. Когато ракът се разпространи в други части на тялото, като например костите, радиацията може да забави растежа на рака. Радиацията може също да помогне и при наличие на симптоми, като например болка в областта на метастазите.

Външната лъчетерапия за рак на простатата може да причини странични ефекти като възпаление на червата. Това може да причини диария, кървави изпражнения и усещане, че червата не могат да се изпразнят напълно. Други странични ефекти включват често уриниране, болезнено уриниране и затруднено започване на уринирането. Понякога може да се стигне и до пълно спиране на уринирането. Провеждането на оперативно лечение за корекция на тези усложнения е свързано със значително по- голяма честота на следоперативните усложнения. След лъчелечението рано или късно се получава и еректилна дисфункция.

Брахитерапия

Брахитерапията включва поставяне на радиация вътре в тялото. Брахитерапията е вид лъчетерапия, използвана за лечение на рак на простатата. Според продължителността на освобождаване на лъчевата енергия в тялото брахитерапията се разделя на бързо и бавно освобождаване. Последната се нарича и брахитерапия с ниска доза, тъй като дозата се освобождава постепенно, на малки количества в продължение на няколко месеца. Това лечение използва семена с размер на ориз, които съдържат радиоактивен материал. Лекарят използва устройство, за да постави семената в простатната жлеза в операционна зала и под упойка. Семената остават в простатата на пациента и бавно отделят ниска доза радиация.

При другият метод лечението с брахитерапия за рак на простатата се прилага във висока доза за кратко време. Тази терапия се нарича брахитерапия с висока доза. Това лечение включва поставяне на радиоактивен материал в простатата за кратък период в операционна зала. След това радиоактивният материал се отстранява и пациента се събужда. Лечението може да се повтори в продължение на няколко дни.

Брахитерапия е показана за лечение на рак, който е ограничен само в простатата. Брахитерапията не лекува рак, който се е разпространил в други части на тялото. При агресивни тумори може да се съчетае и с външна лъчетерапия.

Страничните ефекти на брахитерапията за рак на простатата включват често уриниране, болезнено уриниране и кръв в урината. Може да има диария, запек и усещане, че червата не могат да се изпразнят напълно. Еректилната дисфункция се явява на трета-четвърта година след терапията.

Аблационни терапии за лечение на рак на простатата

Аблацията е процедура, която прилага топлинна енергия директно върху раковите клетки, за да ги увреди. Това не е стандартно лечение за рак на простатата, но се използва в някои ситуации. Видовете аблационна терапия, използвани за рак на простатата, включват:

Криоаблация за рак на простатата: криоаблацията използва студ, за да увреди раковите клетки. Нарича се още криотерапия. За целта се използват тънки игли, които се вкарват през кожата на перинеума (пространството между скротума и ануса). Иглите преминават през кожата в простатата. След това иглите се свързват с машина за охлаждане. Това кара тъканта около иглите да замръзне. Внимателно се контролира каква част от простатата получава замразяващото лечение с помощта на компютър. След манипулацията тъканта се размразява. Замразяването и размразяването увреждат раковите клетки.

Високоинтензивно фокусирано ултразвуково лечение за рак на простатата: Високоинтензивното фокусирано ултразвуково лечение, наричано още HIFU, използва топлина, за да увреди раковите клетки. Топлината идва от високоинтензивни звукови вълни, наречени ултразвукови вълни. За целта вкарва тънка сонда в ректума на пациента. Сондата изпраща ултразвукови вълни към простатата. Това кара тъканта да се нагрее до температура, която уврежда раковите клетки.

Аблационната терапия е показана при малки и негресивни тумори. Тя може да се използва, когато операцията не е възможна. Например, аблацията може да е най-добрият избор, ако други здравословни състояния правят операцията и други лечения рискови. Аблационната терапия, може да се използва и ако ракът рецидивира след проведено лъчелечение.

Страничните ефекти от аблационната терапия включват болка и подуване в третираната област и затруднено получаване на ерекция. Понякога лечението може да нарани пикочния мехур или тръбата, която отвежда урината от пикочния мехур, наречена уретра. Това може да наложи използването на уретрални катетри за отвеждане на урината от пикочния мехур.

Медикаментозно лечение

Медикаментозното лечение е показано при пациенти с напреднал рак- обхващащ съседни органи или наличие на разсейки. То е постоянно т.е. ако спреш лечението заболяването се възстановява. Понякога то е показано за лечение на пациенти противопоказани за радикално лечение.

Хормонално лечение: Хормоналната терапия за рак на простатата е лечение, което спира производството на хормона тестостерон или достигането му до раковите клетки на простатата. Раковите клетки на простатата разчитат на тестостерон, за да им помогне да растат. Спирането на доставката на тестостерон може да доведе до смъртта на раковите клетки или до по-бавен растеж.

Хормоналната терапия за рак на простатата включва:

Лекарства, които спират производството на тестостерон от тестисите: има лекарства спират клетките в тестиса да получават сигналите, които им казват да произвеждат тестостерон. Тези лекарства се наричат агонисти и антагонисти на лутеинизиращ хормон-освобождаващ хормон. Друго наименование за тези лекарства е агонисти и антагонисти на LHRH. Лекарствата, които действат по този начин, включват госерелин и дегареликс, както и много други.
Лекарства, които спират действието на тестостерона върху раковите клетки. Тези лекарства, известни като антиандрогени, често се използват заедно с LHRH агонисти. Това е така, защото LHRH агонистите могат да причинят краткотрайно повишаване на нивата на тестостерон, преди нивата на тестостерон да паднат. Лекарствата, които действат по този начин, включват бикалутамид и нилутамид, както и много други.
Хирургична операция за отстраняване на тестисите, наречена орхиектомия: хирургичната операция за отстраняване на двата тестиса бързо понижава нивата на тестостерон в организма, но остава производството от надбъбречната жлеза. Това доведе и до отпадането на този метод на лечение.

Хормоналната терапия често се използва за лечение на рак на простатата, който се е разпространил в лимфните възли или в други части на тялото. Хормоналната терапия може да свие рака и да забави растежа му, но няма да го унищожи напълно.

Хормоналната терапия понякога се използва съвместно с лъчетерапия за лечение на рак, който не се е разпространил извън простатата. Тя помага за по-ефективна лъчетерапия. Страничните ефекти на хормоналната терапия за рак на простатата включват горещи вълни, проблеми със съня, загуба на мускулна маса и увеличаване на телесните мазнини. Може да има загуба на сексуално желание и при всички случаи води до загуба на ерекция. Други странични ефекти от хормоналната терапия включват повишен риск от развитие на диабет и сърдечно- съдови заболявания.

Химиотерапия за рак на простатата

Химиотерапията лекува рака със силни лекарства. Химиотерапията понякога се използват едновременно хормоналната хормонална терапия за рак на простатата. Едновременната употреба на тези лекарства обикновено се използва за напреднал рак на простатата, който се е разпространил в лимфните възли или в други части на тялото. Химиотерапията също помага за лечение на напреднал рак на простатата, когато хормоналната терапия не е ефикасна.

Лекарствата за химиотерапия, често използвани за рак на простатата, включват доцетаксел и кабазитаксел. Тези лекарства се прилагат венозно. Леченията обикновено се провеждат веднъж на всеки три седмици. Страничните ефекти на тези лекарства включват чувство на силна умора и отпадналост, лесно образуване на синини по кожата и по-чести инфекции. Те също така могат да увредят нервите в пръстите на ръцете и краката, наречено периферна невропатия. Това може да причини изтръпване и мравучкане в пръстите на ръцете и краката.

Таргетна терапия за рак на простатата

Таргетната терапия за рак е лечение, което използва лекарства, атакуващи специфични химични съединения в раковите клетки. Чрез блокиране на тези химични съединения, таргетното лечение може да доведат до смърт на раковите клетки.

При рак на простатата, лекарствата за таргетна терапия могат да помогнат за лечение на рак, който вече се е разпространил или се появява отново след друго лечение (рецидив на заболяването). Тази терапия често се използва съвместно с лекарства за хормонална терапия. Понякога лекарствата за таргетна терапия се използват самостоятелно.

Съществуват много лекарства за таргетна терапия. Най- често използваните лекарства за рак на простатата, включват:

Нирапариб (Зеджула).
Олапариб (Линпарза).
Рукапариб (Рубрака).
Талазопариб (Талзена).

Тези лекарства за таргетна терапия се предлагат под формата на хапче или капсула, които се поглъщат. Лекарствата блокират действието на ензими в раковите клетки, които помагат за възстановяване на промените в ДНК. Тези лекарства за таргетна терапия действат само при хора с определени промени в ДНК в клетките им. За да разберете дали тези промени са налице, трябва да се изследва кръв от пациента или тъкан от тумора.

Страничните ефекти на лекарствата за таргетна терапия при рак на простатата включват чувство на силна умора, отпадналост, гадене и загуба на апетит. Други странични ефекти включват диария, кашлица, лесно образуване на синини по кожата и по-чести инфекции.

Лекарства, които спират производството на тестостерон от тестисите: има лекарства спират клетките в тестиса да получават сигналите, които им казват да произвеждат тестостерон. Тези лекарства се наричат агонисти и антагонисти на лутеинизиращ хормон-освобождаващ хормон. Друго наименование за тези лекарства е агонисти и антагонисти на LHRH. Лекарствата, които действат по този начин, включват госерелин и дегареликс, както и много други.
Лекарства, които спират действието на тестостерона върху раковите клетки. Тези лекарства, известни като антиандрогени, често се използват заедно с LHRH агонисти. Това е така, защото LHRH агонистите могат да причинят краткотрайно повишаване на нивата на тестостерон, преди нивата на тестостерон да паднат. Лекарствата, които действат по този начин, включват бикалутамид и нилутамид, както и много други.
Хирургична операция за отстраняване на тестисите, наречена орхиектомия: хирургичната операция за отстраняване на двата тестиса бързо понижава нивата на тестостерон в организма, но остава производството от надбъбречната жлеза. Това доведе и до отпадането на този метод на лечение.

Имунотерапия за рак на простатата

Имунотерапията за рак на простатата може да включва:

Имунотерапията за рак е лечение с лекарства, които помагат на имунната система на организма да убива раковите клетки. Имунната система се бори с болестите, като атакува микроби и други клетки, които не би трябвало да са в тялото. Раковите клетки оцеляват, като се крият от имунната система. Имунотерапията помага на клетките на имунната система да намират и убиват раковите клетки.

Клетъчна терапия за рак на простатата. Клетъчната терапия е лечение, което обучава клетките на имунната система да намират и спират раковите клетки. То включва вземане на някои от клетките на имунната ви система от кръвта ви. Клетките отиват в лаборатория, където “биват обучавани” как да намерят ракови клетки на простатата. Третираните клетки се връщат в тялото ви, където могат да се борят с рака. Едно лечение, което действа по този начин, е сипулевцел-Т (Provenge). Той може да причини грипоподобни странични ефекти, като треска, втрисане и главоболие.
Инхибитори на имунните контролни пунктове за рак на простатата. Имунотерапевтичните лекарства, наречени инхибитори на имунните контролни точки, помагат на клетките на имунната система да намират ракови клетки. Някои клетки могат да изпращат сигнали, наречени имунни контролни точки, към имунната система. Имунните контролни точки казват на клетките на имунната система да не атакуват. Обикновено имунните контролни точки помагат на имунната система да не уврежда здравите клетки. Но някои ракови клетки също изпращат тези сигнали. Лекарствата, инхибитори на имунните контролни точки, спират раковите клетки да изпращат сигнали да не атакуват.

Тези лекарства действат само при хора с ракови клетки, които имат определени промени в ДНК. Повечето видове рак на простатата не реагират на това лечение. Един пример за инхибитор на имунните контролни точки, използван за рак на простатата, е пембролизумаб (Keytruda). Страничните ефекти могат да включват чувство на силна умора, сърбеж по кожата, диария, загуба на апетит и обрив. Понякога това лечение кара имунната система да атакува органите, което води до сериозни усложнения.

Лекарите обикновено използват имунотерапия за рак на простатата при рак, който се е разпространил в други части на тялото, наречен метастатичен рак на простатата.

Радиофармацевтични лечения за рак на простатата

Радиофармацевтиците, използвани за рак на простатата, включват:

Лечения, насочени към Радиофармацевтичните препарати могат да бъдат насочени към протеин, който е често срещан в раковите клетки на простатата, наречен простатно-специфичен мембранен антиген- PSMA. Едно радиофармацевтично лекарство, което действа по този начин, е лутеций Lu-177 випивотид тетраксетан (Pluvicto). Това лекарство съдържа молекула, която намира и се прилепва към PSMA върху раковите клетки на простатата. Лекарството съдържа и радиоактивно вещество. Това лекарство се прилага венозно. Лекарството намира раковите клетки на простатата и освобождава радиацията директно в клетките. PSMA терапията може да лекува рак на простатата навсякъде в тялото. Това лечение е ефикасно само ако раковите клетки на простатата произвеждат PSMA протеина. Страничните ефекти включват сухота в устата, гадене и чувство на силна умора.

Лечения, насочени към разсейки в костите. Някои радиофармацевтични лекарства съдържат радиоактивно вещество, което се привлича от костите. Когато медицински специалист постави това лекарство във вена, то достига до костите и освобождава радиацията. Едно лекарство, което действа по този начин, е радий Ra-223 (Xofigo). Медицинските специалисти понякога го използват, когато ракът на простатата е разпространен в костите, но не и в други части на тялото. Това лечение може да помогне при болки в костите и други симптоми. Страничните ефекти включват диария и чувство на силна умора.

Последните изброени лечения са относително отскоро в клиничната практика и са необходими още проучвания за установяване на трайност на ефекта от лечението и профила на безопасност.