Лечение рак на простата

Лечението на рак на простатата включва хирургия, лъчетерапия и лекарства. Лекарствата за рак на простатата включват хормонална терапия, химиотерапия, таргетна терапия и имунотерапия. Понякога се използват и други методи за лечение на рак на простатата. Те могат да включват аблационна терапия с топлина или студ, за да се увредят раковите клетки, и получаване на лекарства, които облъчват директно раковите клетки.

Когато се създава плана за лечение на рак на простатата при отделния пациент се взимат под внимание много фактори. Такива са размера на рака, дали се е разпространил и колко бързо расте. Вземат се предвид също така и цялостното здравословно състояние на пациента, придружаващите заболявания и дали простатата не предизвиква запушване на пикочния мехур.

Активно наблюдение за рак на простатата

Лечението на рак на простатата не винаги е необходимо веднага. Вместо това, медицинският екип може да наблюдава рака отблизо. Здравните специалисти наричат ​​това активно наблюдение. То често включва редовни последващи кръвни изследвания, образни изследвания и биопсии на простатата. Ако тестовете покажат, че ракът расте, може да се започне лечение. При някои видове рак на простатата лечението може никога да не е необходимо.

Активното наблюдение може да бъде опция при рак на простатата, който не причинява симптоми и се очаква да расте много бавно. Активното наблюдение може да е подходящо за някои пациенти, които имат друго сериозно заболяване, което затруднява лечението на рака.

Хирургично лечение:

Хирургичното лечение на рака на простатата включва отстраняване на простатата със или без отстраняване на лимфните възли около простатата. Операцията за отстраняване на простатата се нарича радикална простатектомия. Често се използва, когато ракът е само в простатата. Понякога може да лекува рак, който расте или се разпространява в лимфните възли. През последните години се доказа ефективността му при лечение на пациенти с единични далечни метастази, особено когато рака е и причина за запушване на пикочния мехур. Основни предимства на оперативното лечение е че лекува освен рака и симптомите от увеличената простатна жлеза. Поставя се окончателната диагноза- в около 40 процента от случаите след операцията патолозите откриват по-агресивно или по- разпространено заболяване в сравнение от резултатите от биопсията. Това определя и съставянето на точен план за проследяване и лечение.

Видове операции

Има много начини за извършване на простатектомия за рак на простатата, като:

  • Лапароскопска простатектомия. По време на лапароскопска простатектомия за рак на простатата, хирургът прави няколко малки разреза в корема. Поставят се хирургически инструменти през разрезите. Хирургът използва инструментите, за да премахне простатата.
  • Роботизирана простатектомия. По време на роботизираната простатектомия за рак на простатата, хирургът използва ръчни контролери, за да насочва роботизираните ръце. Ръцете държат хирургическите инструменти. Хирургът седи на конзола, за да използва ръчните контролери, които движат роботизираните ръце. Точно както при лапароскопска простатектомия, хирургът прави няколко малки разреза в корема. Хирургът насочва роботизираните ръце, за да постави хирургически инструменти през разрезите в корема и да премахне простатата. Към момента в развитите държави това е най- често използваният метод за хирургично лечение.
  • Отворена простатектомия. По време на отворена простатектомия за рак на простатата, хирургът прави един голям разрез в долната част на корема. През този голям разрез се премахва простатната жлеза. Тази процедура се нарича още ретропубична простатектомия. Този начин на извършване на операция за рак на простатата не е много често срещан, но може да е правилният избор в някои ситуации.

Операциите за рак на простатата носят риск от кървене, инфекция, болка и образуване на кръвни съсиреци. Ако се случат, тези усложнения обикновено се появяват скоро след операцията. Лапароскопската простатектомия и роботизираната простатектомия обикновено имат по-нисък риск от тези странични ефекти.

В дългосрочен план операцията за рак на простатата може да причини изпускане на урината, наречено уринарна инконтиненция. Тя може също да причини затруднения при получаване на ерекция, наречено еректилна дисфункция. Тези странични ефекти обикновено се подобряват с течение на времето и в значителна степен зависят от стадия на заболяването към момента на операцията.

Външна (класическа) лъчетерапия

Външна (класическа) лъчетерапия

Лъчетерапията лекува рака с помощта на мощни рентгенови лъчи, които се насочват към простатата. По време на външна лъчева терапия пациента лежи на маса, докато машина се движи около тялото му. Машината насочва мощни енергийни лъчи към рака на простатата.

Обикновено схемите на външна лъчева терапия са пет дни в седмицата в продължение на няколко седмици. Някои медицински центрове предлагат по-кратки схеми за лъчетерапия. Този подход използва подобна доза радиация, но разпределя дозата на по-малко дни.

Здравните специалисти използват външна лъчева терапия за лечение на рак, който е само в простатата. При малък рак на простатата това може да е единственото необходимо лечение.

 

Понякога здравните специалисти препоръчват външна лъчева терапия след операция. Лъчевата терапия може да помогне за унищожаването на ракови клетки, които може да са останали. Тя може да намали риска от разпространение или рецидив на рака.

Външната лъчева терапия помага и при напреднал рак на простатата. Когато ракът се разпространи в други части на тялото, като например костите, радиацията може да забави растежа на рака. Радиацията може също да помогне и при наличие на симптоми, като например болка в областта на метастазите.

Външната лъчетерапия за рак на простатата може да причини странични ефекти като възпаление на червата. Това може да причини диария, кървави изпражнения и усещане, че червата не могат да се изпразнят напълно. Други странични ефекти включват често уриниране, болезнено уриниране и затруднено започване на уринирането. Понякога може да се стигне и до пълно спиране на уринирането. Провеждането на оперативно лечение за корекция на тези усложнения е свързано със значително по- голяма честота на следоперативните усложнения. След лъчелечението рано или късно се получава и еректилна дисфункция.

Брахитерапия

Брахитерапията включва поставяне на радиация вътре в тялото. Брахитерапията е вид лъчетерапия, използвана за лечение на рак на простатата. Според продължителността на освобождаване на лъчевата енергия в тялото брахитерапията се разделя на бързо и бавно освобождаване. Последната се нарича и брахитерапия с ниска доза, тъй като дозата се освобождава постепенно, на малки количества в продължение на няколко месеца. Това лечение използва семена с размер на ориз, които съдържат радиоактивен материал. Лекарят използва устройство, за да постави семената в простатната жлеза в операционна зала и под упойка. Семената остават в простатата на пациента и бавно отделят ниска доза радиация.

 

При другият метод лечението с брахитерапия за рак на простатата се прилага във висока доза за кратко време. Тази терапия се нарича брахитерапия с висока доза. Това лечение включва поставяне на радиоактивен материал в простатата за кратък период в операционна зала. След това радиоактивният материал се отстранява и пациента се събужда. Лечението може да се повтори в продължение на няколко дни.

Брахитерапия е показана за лечение на рак, който е ограничен само в простатата. Брахитерапията не лекува рак, който се е разпространил в други части на тялото. При агресивни тумори може да се съчетае и с външна лъчетерапия.

Страничните ефекти на брахитерапията за рак на простатата включват често уриниране, болезнено уриниране и кръв в урината. Може да има диария, запек и усещане, че червата не могат да се изпразнят напълно. Еректилната дисфункция се явява на трета-четвърта година след терапията.

Аблационни терапии за лечение на рак на простатата

Аблацията е процедура, която прилага топлинна енергия директно върху раковите клетки, за да ги увреди. Това не е стандартно лечение за рак на простатата, но се използва в някои ситуации. Видовете аблационна терапия, използвани за рак на простатата, включват:

Криоаблация за рак на простатата: криоаблацията използва студ, за да увреди раковите клетки. Нарича се още криотерапия. За целта се използват тънки игли, които се вкарват през кожата на перинеума (пространството между скротума и ануса). Иглите преминават през кожата в простатата. След това иглите се свързват с машина за охлаждане. Това кара тъканта около иглите да замръзне. Внимателно се контролира каква част от простатата получава замразяващото лечение с помощта на компютър. След манипулацията тъканта се размразява. Замразяването и размразяването увреждат раковите клетки.

Високоинтензивно фокусирано ултразвуково лечение за рак на простатата: Високоинтензивното фокусирано ултразвуково лечение, наричано още HIFU, използва топлина, за да увреди раковите клетки. Топлината идва от високоинтензивни звукови вълни, наречени ултразвукови вълни. За целта вкарва тънка сонда в ректума на пациента. Сондата изпраща ултразвукови вълни към простатата. Това кара тъканта да се нагрее до температура, която уврежда раковите клетки.

Аблационната терапия е показана при малки и негресивни тумори. Тя може да се използва, когато операцията не е възможна. Например, аблацията може да е най-добрият избор, ако други здравословни състояния правят операцията и други лечения рискови. Аблационната терапия, може да се използва и ако ракът рецидивира след проведено лъчелечение.

Страничните ефекти от аблационната терапия включват болка и подуване в третираната област и затруднено получаване на ерекция. Понякога лечението може да нарани пикочния мехур или тръбата, която отвежда урината от пикочния мехур, наречена уретра. Това може да наложи използването на уретрални катетри за отвеждане на урината от пикочния мехур.

 

Медикаментозно лечение

Медикаментозното лечение е показано при пациенти с напреднал рак- обхващащ съседни органи или наличие на разсейки. То е постоянно т.е. ако спреш лечението заболяването се възстановява. Понякога то е показано за лечение на пациенти противопоказани за радикално лечение.

  • Хормонално лечение: Хормоналната терапия за рак на простатата е лечение, което спира производството на хормона тестостерон или достигането му до раковите клетки на простатата. Раковите клетки на простатата разчитат на тестостерон, за да им помогне да растат. Спирането на доставката на тестостерон може да доведе до смъртта на раковите клетки или до по-бавен растеж.

Медикаментозното лечение е показано при пациенти с напреднал рак- обхващащ съседни органи или наличие на разсейки. То е постоянно т.е. ако спреш лечението заболяването се възстановява. Понякога то е показано за лечение на пациенти противопоказани за радикално лечение.

Хормоналната терапия за рак на простатата включва:

  • Лекарства, които спират производството на тестостерон от тестисите: има лекарства спират клетките в тестиса да получават сигналите, които им казват да произвеждат тестостерон. Тези лекарства се наричат ​​агонисти и антагонисти на лутеинизиращ хормон-освобождаващ хормон. Друго наименование за тези лекарства е агонисти и антагонисти на LHRH. Лекарствата, които действат по този начин, включват госерелин и дегареликс, както и много други.
  • Лекарства, които спират действието на тестостерона върху раковите клетки. Тези лекарства, известни като антиандрогени, често се използват заедно с LHRH агонисти. Това е така, защото LHRH агонистите могат да причинят краткотрайно повишаване на нивата на тестостерон, преди нивата на тестостерон да паднат. Лекарствата, които действат по този начин, включват бикалутамид и нилутамид, както и много други.
  • Хирургична операция за отстраняване на тестисите, наречена орхиектомия: хирургичната операция за отстраняване на двата тестиса бързо понижава нивата на тестостерон в организма, но остава производството от надбъбречната жлеза. Това доведе и до отпадането на този метод на лечение.    

Хормоналната терапия често се използва за лечение на рак на простатата, който се е разпространил в лимфните възли или в други части на тялото. Хормоналната терапия може да свие рака и да забави растежа му, но няма да го унищожи напълно.

 

Хормоналната терапия понякога се използва съвместно с лъчетерапия за лечение на рак, който не се е разпространил извън простатата. Тя помага за по-ефективна лъчетерапия. Страничните ефекти на хормоналната терапия за рак на простатата включват горещи вълни, проблеми със съня, загуба на мускулна маса и увеличаване на телесните мазнини. Може да има загуба на сексуално желание и при всички случаи води до загуба на ерекция. Други странични ефекти от хормоналната терапия включват повишен риск от развитие на диабет и сърдечно- съдови заболявания.

Химиотерапия за рак на простатата

Химиотерапията лекува рака със силни лекарства. Химиотерапията понякога се използват едновременно хормоналната хормонална терапия за рак на простатата. Едновременната употреба на тези лекарства обикновено се използва за напреднал рак на простатата, който се е разпространил в лимфните възли или в други части на тялото. Химиотерапията също помага за лечение на напреднал рак на простатата, когато хормоналната терапия не е ефикасна.

Лекарствата за химиотерапия, често използвани за рак на простатата, включват доцетаксел и кабазитаксел. Тези лекарства се прилагат венозно. Леченията обикновено се провеждат веднъж на всеки три седмици. Страничните ефекти на тези лекарства включват чувство на силна умора и отпадналост, лесно образуване на синини по кожата и по-чести инфекции. Те също така могат да увредят нервите в пръстите на ръцете и краката, наречено периферна невропатия. Това може да причини изтръпване и мравучкане в пръстите на ръцете и краката.

Таргетна терапия за рак на простатата

Таргетна терапия за рак на простатата

Таргетната терапия за рак е лечение, което използва лекарства, атакуващи специфични химични съединения в раковите клетки. Чрез блокиране на тези химични съединения, таргетното лечение може да доведат до смърт на раковите клетки.

При рак на простатата, лекарствата за таргетна терапия могат да помогнат за лечение на рак, който вече се е разпространил или се появява отново след друго лечение (рецидив на заболяването). Тази терапия често се използва съвместно с лекарства за хормонална терапия. Понякога лекарствата за таргетна терапия се използват самостоятелно.

Съществуват много лекарства за таргетна терапия. Най- често използваните лекарства за рак на простатата, включват:

  • Нирапариб (Зеджула).
  • Олапариб (Линпарза).
  • Рукапариб (Рубрака).
  • Талазопариб (Талзена).

Тези лекарства за таргетна терапия се предлагат под формата на хапче или капсула, които се поглъщат. Лекарствата блокират действието на ензими в раковите клетки, които помагат за възстановяване на промените в ДНК. Тези лекарства за таргетна терапия действат само при хора с определени промени в ДНК в клетките им. За да разберете дали тези промени са налице, трябва да се изследва кръв от пациента или тъкан от тумора.

Страничните ефекти на лекарствата за таргетна терапия при рак на простатата включват чувство на силна умора, отпадналост, гадене и загуба на апетит. Други странични ефекти включват диария, кашлица, лесно образуване на синини по кожата и по-чести инфекции.

  • Лекарства, които спират производството на тестостерон от тестисите: има лекарства спират клетките в тестиса да получават сигналите, които им казват да произвеждат тестостерон. Тези лекарства се наричат ​​агонисти и антагонисти на лутеинизиращ хормон-освобождаващ хормон. Друго наименование за тези лекарства е агонисти и антагонисти на LHRH. Лекарствата, които действат по този начин, включват госерелин и дегареликс, както и много други.
  • Лекарства, които спират действието на тестостерона върху раковите клетки. Тези лекарства, известни като антиандрогени, често се използват заедно с LHRH агонисти. Това е така, защото LHRH агонистите могат да причинят краткотрайно повишаване на нивата на тестостерон, преди нивата на тестостерон да паднат. Лекарствата, които действат по този начин, включват бикалутамид и нилутамид, както и много други.
  • Хирургична операция за отстраняване на тестисите, наречена орхиектомия: хирургичната операция за отстраняване на двата тестиса бързо понижава нивата на тестостерон в организма, но остава производството от надбъбречната жлеза. Това доведе и до отпадането на този метод на лечение.    

Хормоналната терапия често се използва за лечение на рак на простатата, който се е разпространил в лимфните възли или в други части на тялото. Хормоналната терапия може да свие рака и да забави растежа му, но няма да го унищожи напълно.

Имунотерапия за рак на простатата

Имунотерапията за рак на простатата може да включва:

Имунотерапията за рак е лечение с лекарства, които помагат на имунната система на организма да убива раковите клетки. Имунната система се бори с болестите, като атакува микроби и други клетки, които не би трябвало да са в тялото. Раковите клетки оцеляват, като се крият от имунната система. Имунотерапията помага на клетките на имунната система да намират и убиват раковите клетки.

  • Клетъчна терапия за рак на простатата. Клетъчната терапия е лечение, което обучава клетките на имунната система да намират и спират раковите клетки. То включва вземане на някои от клетките на имунната ви система от кръвта ви. Клетките отиват в лаборатория, където “биват обучавани” как да намерят ракови клетки на простатата. Третираните клетки се връщат в тялото ви, където могат да се борят с рака. Едно лечение, което действа по този начин, е сипулевцел-Т (Provenge). Той може да причини грипоподобни странични ефекти, като треска, втрисане и главоболие.
  • Инхибитори на имунните контролни пунктове за рак на простатата. Имунотерапевтичните лекарства, наречени инхибитори на имунните контролни точки, помагат на клетките на имунната система да намират ракови клетки. Някои клетки могат да изпращат сигнали, наречени имунни контролни точки, към имунната система. Имунните контролни точки казват на клетките на имунната система да не атакуват. Обикновено имунните контролни точки помагат на имунната система да не уврежда здравите клетки. Но някои ракови клетки също изпращат тези сигнали. Лекарствата, инхибитори на имунните контролни точки, спират раковите клетки да изпращат сигнали да не атакуват.

Тези лекарства действат само при хора с ракови клетки, които имат определени промени в ДНК. Повечето видове рак на простатата не реагират на това лечение. Един пример за инхибитор на имунните контролни точки, използван за рак на простатата, е пембролизумаб (Keytruda). Страничните ефекти могат да включват чувство на силна умора, сърбеж по кожата, диария, загуба на апетит и обрив. Понякога това лечение кара имунната система да атакува органите, което води до сериозни усложнения.

Лекарите обикновено използват имунотерапия за рак на простатата при рак, който се е разпространил в други части на тялото, наречен метастатичен рак на простатата.

Радиофармацевтични лечения за рак на простатата

Радиофармацевтиците, използвани за рак на простатата, включват:

  • Лечения, насочени към Радиофармацевтичните препарати могат да бъдат насочени към протеин, който е често срещан в раковите клетки на простатата, наречен простатно-специфичен мембранен антиген- PSMA. Едно радиофармацевтично лекарство, което действа по този начин, е лутеций Lu-177 випивотид тетраксетан (Pluvicto). Това лекарство съдържа молекула, която намира и се прилепва към PSMA върху раковите клетки на простатата. Лекарството съдържа и радиоактивно вещество. Това лекарство се прилага венозно. Лекарството намира раковите клетки на простатата и освобождава радиацията директно в клетките. PSMA терапията може да лекува рак на простатата навсякъде в тялото. Това лечение е ефикасно само ако раковите клетки на простатата произвеждат PSMA протеина. Страничните ефекти включват сухота в устата, гадене и чувство на силна умора.
  • Лечения, насочени към разсейки в костите. Някои радиофармацевтични лекарства съдържат радиоактивно вещество, което се привлича от костите. Когато медицински специалист постави това лекарство във вена, то достига до костите и освобождава радиацията. Едно лекарство, което действа по този начин, е радий Ra-223 (Xofigo). Медицинските специалисти понякога го използват, когато ракът на простатата е разпространен в костите, но не и в други части на тялото. Това лечение може да помогне при болки в костите и други симптоми. Страничните ефекти включват диария и чувство на силна умора.

Последните изброени лечения са относително отскоро в клиничната практика и са необходими още проучвания за установяване на трайност на ефекта от лечението и профила на безопасност.