Ракът на простатата е вторият най-често диагностициран онкологичен заболяване при мъжете. Когато бъде открит в ранен стадий, той е напълно лечим. Съвременните терапевтични методи позволяват ефективен контрол на заболяването при запазено качество на живот, а все повече пациенти живеят дълги години след успешно проведено лечение.

След приключване на терапията тези мъже подлежат на дългосрочно проследяване. Ракът на простатата обаче остава коварно заболяване и при част от пациентите може да се появи рецидив дори години по-късно. Именно затова през последните години научният интерес е насочен към изясняване на факторите, които допринасят за възникването и прогресията на заболяването.

За съжаление, при немалка част от мъжете ракът на простатата се диагностицира в напреднал стадий, когато вече са засегнати съседни органи или са налице разсейки. В тези случаи се налага продължително лечение и постоянно наблюдение за прогресия на заболяването. Благодарение на новите медикаменти, преживяемостта може да надхвърли 10 години след поставяне на диагнозата. Въпреки това, тези терапии не са окончателни и в определен момент заболяването може отново да стане неконтролируемо. Съвременната медицина активно изследва механизмите, водещи до тази резистентност към лечение.

5 признака че трябва да посетите уролог

Факторите, които влияят върху развитието на онкологичните заболявания, се разделят на вътрешни и външни. Към вътрешните спадат наследствеността и генетичните мутации – фактори, които не подлежат на промяна, а единствено могат да бъдат отчетени. Външните фактори включват професионални вредности, начин на живот, съпътстващи заболявания и странични ефекти от тяхното лечение. За разлика от вътрешните, част от тези фактори могат да бъдат повлияни.

Начинът на хранене е сред най-значимите външни фактори, определящи риска от развитие на редица хронични заболявания, включително и рак на простатата. Диетата е елемент от ежедневието, който сравнително лесно може да бъде променен. Все още няма еднозначно обяснение защо ракът на простатата е по-често срещан в развитите държави, но една от водещите теории го свързва с високата консумация на храни от животински произход.

Световната здравна организация класифицира преработеното и консервирано месо като канцероген от група 1 – храни, за които е доказано, че причиняват рак при хората. Непреработените червени меса (телешко, говеждо, свинско, козе, дивечово) попадат в група 2А – вероятни канцерогени, при които данните все още не са напълно категорични. Въпреки това, множество проучвания показват ясна връзка между високата консумация на червено месо (над 200 г дневно) и риска от колоректален карцином.

По отношение на рака на простатата е установена по-висока смъртност сред мъже, които се хранят основно с червени и преработени меса – т.нар. западен тип диета. Повишената консумация на захар и бързо разграждащи се въглехидрати също се свързва с по-висок риск от смърт, обусловена от заболяването. За разлика от това, не се наблюдава повишена смъртност при мъже, придържащи се към средиземноморски тип хранене, богато на растителни храни, риба и морски продукти.

Особен интерес представляват изследванията, проследяващи връзката между хранене, базирано предимно на растителни продукти, и риска от рак на простатата. В мащабно проучване, обхванало 47 239 мъже за период от над 20 години, е установено, че по-високата консумация на храни от растителен произход е свързана с по-нисък риск от развитие на заболяването и от смърт вследствие на него. Важно е да се отбележи, че по-малко от 1% от участниците са били вегетарианци, което подчертава значението на балансираното, а не крайното хранене.

В заключение, развитието и прогресията на рака на простатата са резултат от взаимодействието на множество фактори. Храненето е сред тези, върху които имаме реален контрол. Балансираната диета с преобладаване на растителни храни, ограничаване на преработените меса и намаляване на приема на захар може да допринесе за понижаване на риска от развитие и прогресия на заболяването.