Кръв при уриниране

Хронично- рецидивиращи инфекции на пикочните пътища: хроничната задръжка на урината в пикочния мехур увеличава шанса за наслагване на урологична инфекция. При пациенти провеждащи медикаментозно лечение на увеличената простата, появата на рецидивиращи уроинфекции е индикация за оперативно лечение.

Камъни в пикочния мехур: хроничните инфекции и постоянната невъзможност за изпразване на пикочния мехур водят до образуване на камъни в пикочния мехур. Клиничната изява на камъните в пикочния мехур води до влошаване симптомите на честото уриниране, поява на кръв в урината, болка в областта на пикочния мехур, хронична инфекция на урината и запушване на пикочния мехур

Увреждане на бъбречната функция: повишеното налягане в пикочния мехур по време на уриниране и хроничното неизпразване на пикочния мехур водят до увреждане на бъбреците и увеличават честотата на бъбречните инфекции (пиелонефрит).

Отслабване на мускула на пикочния мехур: в началото на заболяването мускула на пикочния мехур “работи” усилено за да успее да изхвърли урината от пикочния мехур. Напрегнатата функция на пикочния мехур увеличава и раздразнителността му, което се изявява с често уриниране. С напредване на заболяването мехура започва да задържа урина и не може да се изпразни напълно. Постепенно, той се разширява мускулът му отслабва. Намалената мускулна сила на пикочния мехур е необратима дори и след премахване на простатната жлеза.

Невъзможност за уриниране:

Крайния стадий на увреждане на пикочния мехур води до липсата на достатъчно сила за да може да изхвърли урината. Това води до задръжка на урината в пикочния мехур и невъзможност за уриниране.

Развитие на дивертикул на пикочния мехур: С прогресията на заболяването стената на пикочния мехур отслабва и част от нея “разраства” встрани от пикочния мехур като втори или трети мехур. По време на уриниране тези дивертикули се изпълват с урина, която след уринирането се връща обратно в пикочния мехур. По този начин голямо количество урина се задържа в пикочния мехур и предразполага към развитие на инфекции. Дивертикулите на пикочния мехур могат да бъдат причина за хронифициране на инфекцията независимо от провежданото антибиотично лечение. Големите дивертикули налагат оперативно лечение в допълнение към лечението на увеличената простатна жлеза.

Лечението на увеличената простатната жлеза намалява шанса за развитие на усложненията. Отслабването на мускула на пикочния мехур и увреждането на бъбречната функция са необратими състояния. Каквото е взело заболяването не може да бъде върнато обратно.

Диференциална диагноза

Други заболявания могат да предизвикват симптоми имитиращи увеличението на простатната жлеза. Такива могат да бъдат:

Инфекции на пикочните пътища
Камъни на пикочните пътища
Стеснение на пикочния канал
Стеснение на изхода на пикочния мехур (склероза на шийката на пикочния мехур)
Възпаление на простатата
Неврологично засягане на пикочния мехур
Рак на простатната жлеза

Страничните ефекти на някои медикаменти могат да влошат или имитират симптомите на заболяването:

Силни болкоуспокояващи като опиатите

Противоалергични медикаменти
Спазмолитици
Антидепресанти

Диагноза

За потвърждение на диагнозата се използват следните изследвания:

Ехография на пикочо- отделителна система: дава възможност да се ориентираме за размера на простатната жлеза, начина на разрастване на простатната жлеза (този показател корелира със шанса за прогресия на заболяването), дебелината на стената на пикочния мехур, наличие на усложнения от разрастването на простатната жлеза като увреждане на бъбреците.

Изследване на урина: помага да се ориентираме за усложнения на увеличената простатна жлеза като кръв в урината, инфекция на пикочните пътища, камъни в пикочния мехур.

Изследване на кръвта за нивото на Простато- Специфичния Антиген (ПСА): ПСА е ензим, който се произвежда от простатата и е част от състава на семенната течност. Нивата му в кръвта корелират със обема на простатната жлеза и със шанса за прогресия на заболяването. Стойностите на ПСА се използват и за ранно откриване на рака на простатната жлеза, така че резултатите трябва да бъдат интерпретирани от специалист.

Уро- флоуметрия (УФМ): при това изследване пациента уринира във уред, който изследва дебита на струята на урината. Увеличеният размер на простатната жлеза не е право пропорционален на степента на увреждане на пикочния мехур. С УФМ можем да се ориентираме в каква степен увеличената простатна жлеза възпрепятства нормалната функция на пикочния мехур и дали това прогресира във времето.

Оглед на пикочния канал (уретрата) и пикочния мехур: това изследване се нарича цистоскопия. Обикновено се извършва за планиране на оперативно лечение и за диагноза на усложнения от разрастването на простатната жлеза.

Компютърна томография: рентгеново изследване за диагноза и оценка на тежестта на усложненията на увеличената простатна жлеза

Ядрено- магнитен резонанс (ЯМР): използва се при съмнение за злокачествено (раково) увеличение на простатната жлеза.

Лечение

Съществуват много начини за лечение на увеличената простатна жлеза. Най- общо те се разделят на медикаментозно (с лекарства) и оперативно лечение. Вида на лечението се определя от:

Тежестта на симптомите
Размера на простатната жлеза
Наличието на усложнения от увеличението на простатната жлеза
Възрастта на пациента
Наличието на придружаващи заболявания

Медикаментозно лечение:

Най- честия начин за лечение на увеличената простатна жлеза. Медикаментозното лечение е постоянно и изисква контролни прегледи за оценка на ефекта му. Увеличението на простатната жлеза е бавно прогресиращо заболяване. Само 5-алфаредуктазните инхибитори могат да задържат прогресията на заболяването. Групите лекарства, които се използват са:

Алфа блокери: тези лекарства отпускат гладките мускули на простатата и в изхода на пикочния мехур. По този начин те улесняват излизането на урината от пикочния мехур. Това са най- често използваните медикаменти. Тези лекарства отпускат и гладките мускули на кръвоносните съдове, което води до намаляване на кръвното налягане. При голяма част от пациентите това е желан страничен ефект. При пациенти с ниски стойности на кръвното налягане е необходима и консултация с кардиолог.

5-алфа редуктазни инхибитори– тези медикаменти блокират действието на половите хормони и могат да намалят размера на простатната жлеза. За настъпването на този ефект е необходимо време, обикновено повече от шест месеца. За съжаление имат и доста странични ефекти върху половия живот.

Фитопрепарати- за съжаление няма научно проучване доказващо клиничен ефект на фитопрепаратите различен от плацебо ефекта.

Фосфодиестеразни инхибитори- тези медикаменти се използват за лечение на еректилна дисфункция (нарушена еректилна функция). През последните години бяха сертифицирани и като метод за лечение на пациенти с увеличена простатна жлеза.

*Комбинация от посочените медикаменти